Определение № 668 от 15.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г.

ВКСII търговско отделение15.08.2011 г.докладчик Ваня Алексиева

Диспозитив

ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на И. Л. К. против въззивното определение на Софийски градски съд № 13906 от 25. 11. 2009 год., по ч.гр.д.№ 2562/ 2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок, считано от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.50/2008год., в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по частната жалба на И. Л. К. против въззивното определение на Софийски градски съд № 13906 от 25.11. 2009 год., по ч.гр.д.№ 2562/ 2009 год., в частта, с която е оставено в сила определението на Софийски районен съд от 14. 11. 2008 год., по гр.д.№ 3352/ 2008 год. и е отказано спиране по реда на чл.250 ГПК / отм./ на производството по изп.д.№ 20088410400848/ 2008 год. на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ за разликата над сумата 510 лв. до пълния размер от 1 672.02 лв., ведно със законната лихва върху същата за периода от 09.02.2007 год. до 29.11.2007 год., предмет на издадения, на осн. чл.237,б.”в” ГПК/ отм./ в полза на кредитора [фирма], изпълнителен лист от 11.12.2007 год., по гр.д.№ 28374/2007 год. на СРС срещу частния жалбоподател, като длъжник. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвано определение, по съображения за необоснованост и процесуална незаконосъобразност. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният жалбоподател, чрез служебно назначения му процесуален представител, е обосновал достъпа да касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.215, ал.1 ГПК/ отм./. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, намира: Обстоятелството, че датата на издадения изпълнителен лист -11.12.2007 год., въз основа на който е образувано изпълнителното производство, предмет на исканото спиране, е ноторно, че предхожда датата на молбата за неговото издаване, т.е. тя е преди 01.03.2008 год., обосновава правен извод, че по силата на императивно разпореденото от § 2,ал.9 от ПЗР на ГПК/ДВ бр. 59/2007 год./ преценката за допустимост на касационното производство, в случая, следва да се извърши въз основа на разпоредбите на отменения процесуален закон- ГПК/ Изв.бр.12/52 год./. Поради това и изложението на основанията за допускане на касационен контрол, като неотносимо, не следва да бъде обсъждано. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението, с което въззивния съд по реда на чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.213, б.”б” ГПК, се е произнесъл по същество на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба, основана на чл.250, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./, като е потвърдил определението на СРС в частта, с която е отказано спиране на производството по изп.д.№ 20088410400848/ 2008 год. на ЧСИ Н.М., поради отсъствие на надлежно представено от длъжника обезпечение над сумата 510 лв., не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил, последващ въззивния, инстанционен контрол за законосъобразност. Същото няма преграждащ развитието на производството по делото ефект, нито възпрепятства исковата защита на длъжника, поради което няма прекратителен характер. Същото, както това изрично е посочено в т.6 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата в страната, не е и от категорията определения, които с оглед разрешения с тях правен спор, свързан с предмета на съдебно производство, се доближават до съдебните решения. Следователно с постановеното от СГС определение, създаденият от законодателя двуинстанционен ред за разглеждане искането по чл.250, ал.1 ГПК/ отм./ е изчерпан. Като необжалваемо определението на СГС е влязло в сила и при липса на създадена от законодателя процесуална възможност за инстанционен контрол от страна на ВКС, подадената от частния жалбоподател частна жалба, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

12