Определение № 137 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4364/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 3713/05.06.2024 г. на „Стойчеви 57-62“ ООД, представлявано от управителя С. С., чрез адвокат Х. Х., и частна жалба вх. № 5448/03.09.2024 г. на А. С. А., [населено място], чрез адвокат А. Ц., срещу определение № 419/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 131/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е уважена молбата на ЗП А. С. А. за допълване на основание чл. 248 ГПК на определение № 262/22.03.2024 г. по в. гр. д. № 131/2024 г. на Окръжен съд – Добрич в частта за разноските, като „Стойчеви 57-62“ ООД е осъдено да заплати на А. С. А. сумата 400 лв, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В частните жалби се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на молбата според „Стойчеви 57-62“ ООД и нейното уважаване в пълния претендиран размер от 800 лева според А. С. А.. Всяка от страните в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба на насрещната страна като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира частните жалби за недопустими. С решение № 945/2023г. по гр.д.№ 1494/2023г. на Районен съд – Добрич са уважени предявените от А. А. срещу „Стойчеви 57-62“ ООД парични искове за заплащане на сумите: 468, 52 лева – главница /разноски по изпълнително дело/ и 190 лева – лихва за забава. С влязло в сила определение № 262/22.03.2024г. по в. гр.д.№ 131/2024г. на Окръжен съд – Добрич е прекратено производството по въззивното дело и е оставена без разглеждане /като просрочена/ въззивната жалба на „Стойчеви 57-62“ ООД срещу първоинстанционното решение. С определение № 419/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 131/2024 г. на Окръжен съд – Добрич е уважена частично молбата на А. С. А. за допълване на основание чл. 248 ГПК на определение № 262/2024 г. в частта за разноските, като „Стойчеви 57-62“ ООД е осъдено да заплати на А. С. А. сумата 400 лв. Обжалваното определение касае въпроса за допълване на въззивно определение, с което производството е прекратено, в частта за разноските. То няма самостоятелно битие, тъй като макар и постановено отделно, става част от крайния въззивен акт, който допълва или изменя. Определението за разноските попада в кръга на определенията, чиято възможност за обжалване е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК обаче не подлежат на обжалване определениеята по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая предявените искове са с цена под 5000 лева, поради което и така подзадените частни жалби срещу въззивното определение не подлежат на последващ инстанционен контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.