Определение № 50421 от 14.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1668/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 361 от 21.04.2022 г. на Окръжен съд-Бургас по в.гр.д. №1927/2021 г., с което следотмяна на първоинстанционното решение № 260917 от 29 .0 6.2021 г. по гр.д. № 3127/2020 г. на РС-Бургас, въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло като неоснователен искът на Т. срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД -гр. София, ЕИК[ЕИК], предявен на основание чл. 386 във връзка с чл. 382 във връзка с чл. 456, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК за сумата от 7 291, 16 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил на 07.05.2019г. застрахователен риск - ,,пълна трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване в групата на застрахованите лица с подписване на сертификат № В0023470289160510/10.05.2016г. във връзка със сключен от нея Договор за жилищен кредит от 12.04.2016г. с ,,Банка ДСК“ ЕАД, ведно със сумата от 652, 23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 291, 16 лева в периода от 05.08.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 291, 16 лева от 23.06.2020г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на страната разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и материално правна незаконосъобразност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение по отношение на исковите претенции на двете ищци, съдебният състав на САС е изложил следното: По делото не се спори, че между „Банка ДСК“ в качеството на кредитор от една страна и В. К. Т. и М. Ж. Т. – двамата в качеството им на кредитополучатели – от друга страна, е сключен Договор за жилищен кредит от 12.04.2016г., по силата на който кредитора отпуска на кредитополучателите кредит в размер на 40 000 лева за покупка на жилище – апартамент със срок за издължаване на кредита от 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване. По делото не се спори и че на 10.05.2016г. В. К. Т. е подписала “ Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов Договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с покрити рискове – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност- над 70% в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. От съдържанието на копие от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ е видно, че на основание чл. 8 от цитираните ОУ покритите рискове по групов застрахователен договор са смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования пред периода на индивидуалното застрахователно покритие. На основание т. 86 от Раздел Х – дефиниции в представените ОУ изрично е посочено, че пълна трайна неработоспособност за застрахованото лице е медицински удостоверима, вероятно постоянна, над 70% трайна неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като резултат от застрахователно събитие. Посочено е, че процентът на трайната неработоспобност се удостоверява въз основа на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо процент на трайно намалена работоспособност над 70%. По делото не се спори, че въз основа на Експертно решение № 1648 от 085 от 07.05.2019г. на ищцата е призната оценка на работоспособността в размер на 71%, считано от 07.05.2018г. Изрично в представеното експертно решение е записано, че лицето може да работи като учител. От представените по делото Трудов договор от 11.09.2015г. и Служебна бележка с изх. № 620/31.07.2019г., изд. от Основно училище „Братя Миладинови“ – Бургас се установява, че В. Т. е работила като учител на постоянен трудов договор и е социално осигурена за всички осигурителни случаи включително и по време на постановяване на решението на ТЕЛК. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от 02.06.2021г., от неоспореното заключение на която е видно, че вещото лице посочва, че няма причинно-следствена връзка между предходни заболявания, както и посочва изрично, че съгласно издадените решения на ТЕЛК - № 1648 и № 2082 ишцата е способна да полага трудова дейност, а по делото има и представена служебна бележка, че работи. На база изложеното, въззивният състав прави следните изводи: налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцата и „Групама Животозастраховане“ ЕАД, по силата на което първата се е задължила да заплаща застрахователна премия срещу задължението на застрахователното дружество да покрие две застрахователни събития, които евентуално биха могли да настъпят – смърт и пълна трайна неработоспособност, настъпили със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие, а в случай на настъпването на тези събития да изплати на ползващото се лице застрахователно плащане по реда и начина, посочен в договора. По делото не се спори, че периода на застрахователното покритие съвпада с периода, за който ищцовата страна се е задължила да върне предоставения й банков кредит, а именно – от 04.05.2016г. до 04.05.2031г., както и по това, че ишцата редовно е заплащала своите застрахователни вноски, както и дължимите по банковия кредит погасителни вноски. От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на 21.11.2018г. ищцовата страна е била диагностицирана със заболяване, претърпяла е операция и с Решение № 1648 от 07.05.2019г. на ТЕЛК й е призната 71% трайно намалена неработоспособност. Установената й трайно намалена работоспособност е за срок от 2 години и е безспорно, че е настъпила в периода на застрахователното покритие. По делото не се спори, а и видно от представените Трудов договор и Служебна бележка от ОУ „Братя Миладинови“, че от 2015г. Т. е встъпила в трудово правоотношение и изпълнява длъжността учителв в ОУ „Братя Миладинови“. За съда, основният спорен по делото момент е дали е настъпило събитие, което може да се квалифицира като покрит риск и да ангажира отговорността на застрахователя, поета в чл. 1 от ОУ на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ да изплати на ползващото се лице застрахователно плащане по реда и по начина, посочени в договора. Ответната страна оспорва наличието на двете кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността му, а именно – пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие и неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход – тоест – покрития риск се свързва с осигуряване на опасността застрахования да се окаже в невъзможност да заплаща със собствени усилия своите вноски по кредита поради настъпила неработоспособност, която му пречи и да упражнява труд. Според съдебния състав, при липсата на една от двете предпоставки не възниква отговорността на застрахователното дружество да осъществи застрахователно плащане на ползващото се лице. Спори се също така между страните дали така предвидената разпоредба в ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП. На основание чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На основание ал. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. В конкретния случай и предвид уговорената разпоредба на представените Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ настоящата инстанция не споделя извода на Районен съд – Бургас, че е налице неравноправност в определената дефиниция за пълна трайна неработоспособност на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, тъй като не е налице възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, напротив - установяването на трайна неработоспобност и невъзможност лицето да полага труд не е поставено в зависимост от едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в зависимост от решение, което е взето от държавен орган – в случая – ТЕЛК или НЕЛК. По отношение на ищцата - именно в решението на ТЕЛК е прието, че при този приет процент на неработоспособност лицето може да работи като учител. При наличие на евентуален друг извод на комисията, Застрахователното дружество не може да прави преценка и по свое усмотрение да откаже застрахователно плащане при кумулативно наличие на двете предпоставки. Посочената клауза не позволява търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, тъй като въпросът относно процента на неработоспособността и обстоятелството дали с оглед на установената неработоспособност едно лице може да работи или не е в преценката на застрахователя, а изцяло в преценката на независимия държавния орган, чиято оценка застрахователят само следва да съобрази. При наличие на постановено решение в този смисъл от страна на ТЕЛК/НЕЛК се счита, че застрахователното събитие е настъпило и едва тогава за застрахователното дружество би възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение. Мотивиран от изложеното, въззивният съд е счел, че няма основание да се приеме от съдържанието на уговорката в т. 86 от Раздел Х – Дефиниции, с която се посочват предпоставките, които следва да са налице, за да се ангажира отговорността на застрахователя, че същата е неравноправна, от което следвало, че същата поражда действие между страните. Ето защо, според съда, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя следва да бъдат налице посочените две кумулативни предпоставки. В случая с Решение на ТЕЛК № 1648 от 07.05.2019г. (поправено с Решение № 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК) на Т. е призната 71% трайна неработоспособност, но по делото не се установява и втората предпоставка, а именно – неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд, тъй като в самото решение на ТЕЛК е вписано, че лицето може да работи като учител, а по делото е представен Трудов договор от 11.09.2015г., сключен между Т. и ОУ „Братя Миладинови“, както и Служебна бележка от 01.08.2019г. от Основно училище „Братя Миладинови“ - Бургас, от които доказателства следва да се направи извод, че ищцата е била в трудово правоотношение към момента на сключване на застрахователния договор, по време на настъпилото застрахователно събитие, така и към момента на постановяване на Решение № 1648/07.05.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ – [населено място] АД (поправено с Решение № 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК). При това положение, според въззивния съд, по делото не се установявала втората предпоставка, която следва да бъде налице, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество, поради което и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ищцата-жалбоподател се сочи като един обуславящите изхода по спора правен въпрос, за това длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички изложени от страната по спора доводи като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с тези доводи и оплакванията на страните. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК във връзка с игнориран от страна на съда, правен довод за наличие на противоречие в съдържанието на сертификата и съгласието като част от съдържанието на застрахователния договор и съдържанието на разгледаната от съда клаузи в Общите условия / ОУ/ за този вид застраховки и като последица: пропуск на съда на се произнесе по приложението на чл. 348 ал.1,изр.последно от КЗ. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка за съответствие по отношение на произнасянето на съда по горния въпрос с практиката по чл.290 ГПК/ посочените в изложението към КЖ съдебни решения и други/. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на КЖ в размер на 170,82 лева в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на ВКС и да представи документ за това в деловодството на съда в същия срок. С оглед изложеното, съдът