Определение № 180 от 02.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 294/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по частна касационна жалба от адвокат В. М. от АК – Варна в качеството й на защитник на осъдената В. Й. С. срещу разпореждане № 43/05.02.2026 г. на съдията-докладчик по ВЧНД №20253500600336 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е върната касационната й жалба (вх. № 583/04.02.2026 г.) против Решение № 10/26.01.2026 г., постановено по посоченото ВЧНД, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт. В частната касационна жалба доводите за допустимост на върнатата касационна жалба се обвързват с твърдения за неправилно тълкуване на чл.346 от НПК и несъобразяване на чл.348, ал.1 и ал.3, т.3 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и разглеждане по същество на касационната жалба срещу въззивното решение от ВКС. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира следното: На първо място следва да се очертае предметът на настоящата касационна проверка. Тя е ограничена до преценката законосъобразно ли е разпореждането, с което е върната касационната жалба на адвокат В. М. против въззивното решение, постановено по ВЧНД № 20253500600336 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Търговище. Какъвто и да е резултатът от тази преценка, в настоящото производство ВКС не може да разгледа по същество оплакванията на жалбоподателя срещу постановеното въззивно решение, както се иска в частната касационна жалба. Това е така, защото дори касационната жалба срещу въззивното решение да е допустима, ерго да е неправилно върната, ВКС се произнася по основателността на касационните жалби в производство по реда на чл.353 от НПК (в открито съдебно заседание с призоваване на страните), а не в закрито заседание, каквото е настоящото по чл.351, ал.6 от НПК. Подадената частна касационна жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е допустима съгласно чл.351, ал.6 от НПК, но разгледана по същество е неоснователна. Разпореждането на съдията - докладчик от въззивния съд, с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение по ВЧНД № 20253500600336 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Търговище е правилно и законосъобразно, тъй като въпросният съдебен акт не подлежи на касационна проверка и жалбата срещу него е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.351, ал.5, т.3 от НПК, съдията от въззивния съд връща на подателите им касационните жалби, подадени чрез същия съд, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Такава е върнатата касационна жалба, тъй като с нея се оспорва въззивно решение за потвърждаване на Определение с № 123 от 04.12.2025 год., постановено по ЧНД № 226/2025 год. на Районен съд – Попово, с което е оставена без уважение молбата на В. Й. С. от [населено място], за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК за осъжданията й по НОХД № 236/2017 год., НОХД № 287/2017 год., НОХД № 80/2019 год., НОХД № 209/2020 год. и НОХД № 68/2020 год.,всички по описа на РС - Попово. В диспозитива на оспореното въззивно решение съдът е указал на осъдената С., че нова молба за реабилитация може да бъде подадена не по-рано от една година от датата на решението съгласно чл.436, ал.4 от НПК, както и че решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки това, процесуалният представител на осъдената С. е подала касационна жалба, която правилно е преценена, съответно върната като недопустима, тъй като атакуваният с нея съдебен акт не попада в кръга на изброените в чл.346 от НПК, които подлежат на обжалване пред ВКС. По отношение на съдебните актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, касационен контрол е предвиден спрямо новите въззивни присъди само по дела от общ характер, без случаите когато деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК; спрямо определенията по чл.306, ал.1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда; както и по отношение на решенията и определенията, постановени за пръв път във въззивното производство, когато с тях се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Важно е да се посочи, че изброяването на съдебните актове, които могат да бъдат оспорени пред ВКС, е изчерпателно (ТР №5/2018 г., ОСНК на ВКС) и потвърдително въззивно решение в производство за реабилитация по чл.433 от НПК, какъвто е случаят, не е между тях. Несъстоятелно е позоваването в частната касационна жалба на разпоредбите на чл.348, ал.1 и чл.348, ал.3, т.3 от НПК, тъй като те не разширяват кръга на оспоримите пред ВКС съдебни актове, а установяват конкретни касационни основания за посочените такива в чл.346 от НПК, които подлежат на касационна проверка. Следователно касационната жалба срещу въззивното решение не подлежи на разглеждане по касационен ред, поради което се явява недопустима и правилно е върната на подателя й на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.351, ал.6 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение