Определение № 9732 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ХЕЛИОС – ГППМП“ ООД, ЕИК:125501625, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище чрез процесуален представител адв. Ж. Димова, против Определение № 1378 от 02.07.2026 г., постановено по адм. дело № 208/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което e отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 1099 от 29.05.2026 г., по делото, в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, защото съдът достигнал до грешен правен извод, че представеното по делото пълномощно не може да има характер на документ, удостоверяващ извършено плащане на адвокатско възнаграждение, тъй като не представлява договор за правна защита и съдействие. Моли да се отмени определението на Административен съд – Търговище като неправилно. В срока по чл. 232 АПК е депозирано писмено становище за неоснователност на частната жалба от ответната страна чрез процесуален представител Ц. Йосифова . Заявено е искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Търговище е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25ПП-25-59/24.04.2026 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Търговище, с която дружеството ХЕЛИОС – ГППМП“ ООД е приканено на основание чл. 76б, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване да възстанови доброволно в 14- дневен срок от получаване на писмената покана неоснователно получената сума в размер на 1141,17 евро по изпълнение на договор № 250144/05.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Търговище е представена заповед № РД-09-25-71/12.05.2026г., издадена от директора на РЗОК – Търговище, с която на основание чл. 20, ал.1, т. 2 от ЗЗО и чл.91, ал.1 от АПК, във връзка с чл.76б, ал.2 от ЗЗО отменя изцяло като незаконосъобразна процесната Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. С определение № 1099/29.05.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството ХЕЛИОС – ГППМП“ ООД, срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25ПП-25-59/24.04.2026 г. на директора на РЗОК - Търговище, като производството по делото е прекратено. С посоченото определение по искане на жалбоподателя съдът е осъдил за разноски Районна здравноосигурителна каса -Търговище, като е приел, че съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. В случая оспорения от жалбоподателя административен акт е оттеглен от административния орган с издаването на заповед № РД-09-25-71/12.05.2026г., издадена от директора на РЗОК – Търговище. Поради тези съображения Административен съд – Търговище е достигнал до извода, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно в частта за платена държавна такса от 25,56 евро по сметка на съда, а претенцията за заплащане на разноските, сторени за адвокатско възнаграждение счел за недоказана поради липсата на представен сключен договор за правна защита, който да се възприеме като удостоверяващ документ за направени разходи за платен адвокатски хонорар съгласно ТР №6/2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По искане на частния жалбоподател от 12.06.2026 г. за изменение на определението в частта за разноските, инкорпорирано в частна жалба № 1920/12.06.2026 г., Административен съд - Търговище се е произнесъл с обжалваното понастоящем определение № 1379/02.07.2026 г, с което е оставил без уважение искането на „ХЕЛИОС – ГППМП“ ООД за изменение на определението от 29.05.2026 г. в частта за разноските. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове е уредена в чл. 143 АПК и представлява процесуална последица от изхода на спора. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79 АПК. В настоящия случай, производството е прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК, поради оттегляне на оспорения административен акт, т. е. налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. Поради това са съществували предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответника по касация. Пред първоинстанционния съд е представено пълномощно за извършване на съдопроизводствени действия. Макар и в същото, налично на л.270 от първоинстанционното дело да е отразено, че е „Договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Платени в брой при подписване на настоящото пълномощно – на 04.05.2026 год.“, то това удостоверяване не отговаря на разясненията дадени в т.1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техният договорен и съответно – заплатен реално размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представеното доказателство -пълномощно/едностранно волеизявление/ за уговорена сума,която да е действително заплатена, не отговоря на изискванията на посоченото Тълкувателно решение. Изложеното формира извод, че липсва задължителната предпоставка за присъждане на претендираните от „ХЕЛИОС – ГППМП“ ООД разноски – да са доказани своевременно и в пълнота. Изложеното обуславя извода,че оплакванията в частната жалба са неоснователни. Разноски за настоящото производство не се дължат, поради което искането на директора на Районната здравноосигурителна каса – Търговище за присъждането им е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,