Определение № 4190 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2024 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Д. А. за спиране изпълнението на решение № 722/27.06.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 916/2024 г. на Варненския окръжен съд, – в частта, с която молителят е осъден да заплати на В. Б. Б. сумата 20 000 лв., представляваща невърната главница по договор за заем от 04.12.2007 г., и сумата 6 094 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.12.2019 г. – 05.12.2022 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД. Срещу въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 21904/02.09.2024 г. С молбата е представено и платежно нареждане от 20.09.2024 г., удостоверяващо внесено по сметка на ВКС надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 26 094 лв., представляваща общия размер на присъдените главница и обезщетение за забава в полза на ищеца. Обстоятелствата, че сумата 26 094 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 20.09.2024 г. и е налична по тази сметка към 24.09.2024 г., са удостоверени с писмена справка от 24.09.2024 г., изготвена от счетоводител при ВКС. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение – в частта, с която молителят е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 лв. и сумата 6 094 лв. (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение