Определение № 97 от 24.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 160/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 674 от 18.02.2025, по НЧД № 1111/25 по описа на Софийски градски съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Силистра. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано като НЧД № 48/25 по описа на Окръжен съд, Силистра, на основание ЗПИИАКОРНФС, по искане на /държава/ за изпълнение на финансова санкция, наложена на физическото лице Ю. И. М., с адрес Република България, [населено място], [улица], ет. /етаж/, ап. /апартамент/. След изискана от съда справка от НБД „Население“ е установено, че адресът в [населено място] е посочен като постоянен адрес, а като настоящ адрес е отбелязано /държава/. Съдът е направил опит да призове санкционираното лице от адреса в [населено място], но призовката е върната в цялост с отбелязване, че, по данни на собственичката на ап. 16, такова лице не живее на адреса. Изяснено е и това, че лицето има двойно гражданството / на Република Българи и на /държава/. От справката е установено и обстоятелството, че съпругата на лицето и неговите родители пребивават на територията на /държава/. Съдът, като е взел предвид, че санкционираното лице не се намира на адреса в [населено място], е счел, че, доколкото не може да бъде установено неговото местоживеене или обичайното му пребиваване, делото не следва да бъде разгледано от Окръжен съд, Силистра, а от Софийски градски съд. Изложеното становище е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. В Софийски градски съд е образувано НЧД № 1111/25. Съдът е отказал да приеме делото по подсъдност, по съображения, че Окръжен съд, Силистра, не е положил достатъчно процесуални усилия да издири лицето, например, чрез връчване на съобщение чрез органите на ОЗ „Охрана“ или чрез МВР, респективно, не е изискал справка дали лицето се намира на територията на Република България, след което да направи преценка дали са налице условията на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. Воден от тези съображения, съдът е постановил разпореждане № 674 от 18.02.2025, по НЧД № 1111/25, с което е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Силистра, и е постановил изпращане на делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Силистра, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. В случая, по делото е изяснено, че лицето не живее на адреса в [населено място], които данни са събрани от собственичката на жилището, което фигурира в справката от НБД „Население“. В същата справка е посочено, че настоящият адрес на лицето е в /държава/, където трайно пребивават и неговите близки: съпруга и родители. При това положение, съгласно правилото за определяне на местната подсъдност, залегнало в чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, следва, че обичайното пребиваване на санкционираното лице е извън територията на Република България, в която хипотеза делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Силистра, а делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,