Определение от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 351/2025 г.

Производството e по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Делото пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на К. Д. И. с [ЕГН], понастоящем, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Решение № 2005 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 350 по описа на Административния съд – Перник за 2024 година. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от лишения от свобода против Административния съд – Кюстендил и Върховния административен съд иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за солидарното осъждане на ответниците. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на Върховния административен съд направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200, 00 лв. В проведено пред настоящия съд на 19.05.2025 г. съдебно заседание касационният жалбоподател е отправил искане до съда да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство пред касационната инстанция поради липсата на достатъчно средства. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като разгледа направеното от И. искане, приема следното: Съгласно ЗПП, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП не се предоставя: когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ – чл. 24, от т. 1 до т. 3 ЗПП. В случая, характерът на производството (касационно) не предвижда задължителна адвокатска защита. Освен това настоящият състав преценява, че предоставянето на правна помощ на И. от вида - процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето. Това е така, защото в производството, образувано по касационната жалба на И., на осн. чл.218, ал.2 АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че касаторът е навел като касационно основание и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, които касационният състав ще провери и обсъди. Тоест, контролът, който касационният състав ще осъществи относно обжалваното решение ще е на всички касационни основания, посочени в чл.209 АПК. От друга страна, съгласно чл.219 АПК пред касационната инстанция не се допускат други освен писмени доказателства и то свързани с касационните основания. В случай, че касаторът иска представяне на писмени документи като доказателства в касационното производство, той може да направи това и самостоятелно. По тези съображения, настоящият касационен състав счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 21,т.2 ЗПП - предоставянето на правната помощ не е оправдано от ползата, която тя би донесла на лицето, което я иска. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия