Решение № 2770 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2016 г.

Решение № 2770 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. З. М. от [населено място] за отмяна (неправилно озаглавено "касационна молба") на влязлото в сила решение от 22.07.2014 г. от Софийски районен съд по гр. дело № 29341/2013 г. С молба от 18.05.2016 г. искателят М. М. е уточнил, че искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 3 и т. 5 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесният имот е със земеделски характер, поради което неправилно стойността на дължимото обезщетение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски имоти. Като доказателства са приложени следните документи: заявление и опис-декларация от 1959 г.; протокол за доброволна делба от 1959 г.; удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ; нотариален акт № 131 от 1967 г.; нотариален акт № 132 от 1967 г. и покана от ТКЗС от 1970 г. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и постановяване на ново, с което да бъде определено справедливо обезщетение, съобразено с вида и статута на имота. Ответниците - Общинска служба "Земеделие" - Овча купел, Р. З. Л. и Ц. М. М., не изразяват становища по искането за отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Първото основание, на което се позовава молителят, е по чл. 239, т. 3 от АПК. Съгласно този текст, на отмяна подлежи съдебен акт, основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо, с влязло в сила съдебно решение, документ, който е бил от значение за решаване на спора по същество, да е бил признат за подправен, или с обратна сила да е отменен акт, който е бил преюдициален за спора. Тази отмяна следва да е настъпила след влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. Представените по делото доказателства не са от визираните в нормата. По никакъв начин не се установява решението, чиято отмяна се иска, да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Следователно не се установява наличие на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Не се твърдят също и нарушения, които да съставляват основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Според тази норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, М. М. в качеството му на ищец е бил редовно призоваван за проведените по гр. дело № 29341/2013 г. по описа на Софийски районен съд открити заседания. Освен това същият се е явявал лично, включително и в последното съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество. Проявил е активно процесуално поведение. По тази причина не може да се приеме, че същият е бил лишен от възможността да участва в делото. Същият всъщност, както вече беше отбелязано, и не твърди нарушения на правилата за призоваване или лишаването му от правото да участва в процеса. Следва да се отбележи, че изтъкнатите от искателя доводи, по своята същност представляват касационни основания, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239 от АПК. От данните по делото се установява, че решението, чиято отмяна се иска, е било обжалвано пред Административен съд – София град, който обаче е оставил касационната жалба на М. З. М. без разглеждане поради това, че същата е била просрочена. С това е била изчерпана възможността за редовен инстанционен контрол върху постановеното от Софийския районен съд решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането им в сила. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,