Определение № 583 от 18.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1033/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. А. П. [ЕГН] срещу решение №402 от 28.11.2016 г. на ОС-Перник по в.гр.д. №587/2016 г. В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 9 от 20.05.2016 г. по гр.д. 66/15 на РС-гр.Трън и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК ГПК от страна на ищеца ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-София да бъде признато за установено, че касаторът дължи сумите от: 24 446 лева – отпусната от ищеца на ответника финансова помощ по договор № 14-112-04125 от 12.12.2010, поради виновно неизпълнение от страна на последния на насрещните му задължения като ползвател на същата, както и 517,11 лева-лихва за забава на плащането, въз основа на които е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице такива по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, с доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК до размера на уважената част въззивният състав на ОС-Перник се е позовал на следните установени по делото факти: По силата на процесния договор № 14-112-04125 от 12.12.2010 ответникът Р. А. П., като ползвател на отпуснатата от страна на ДФ Земеделие финансова помощ по програма „Създаване на стопанства на млади фермери“ е получила сума в размер на 24 446 лева-първо плащане. Като условие за заплащане на втория транш от общата сума на отпусната помощ, бенефициентът се е задължил от своя страна да увеличи икономическия размер на своето стопанство с още най-малко три икономически единици. При неизпълнение на това свое задължение последният губи правото си на помощта и дължи връщането на получената сума по първото плащане, ведно с лихвата. По делото е прието, че при подаване на заявлението си за получаване на помощта, от страна на бенефициента са декларирани като общо количество притежавана и ползвана от него земеделска земя-общо 20,070 дка. Не са били декларирани още 5 имота- земеделски земи, които са били предмет на сключени от страна на бенефициента като арендатор още през 2008 г. договори за аренда. Последните са заявени като увеличен икономически растеж едва в заявката за второ плащане от 11.03.2013 г.. От така изложените факти, въззивният състав прави следните правни изводи: Налице са две от предвидените в самия договор между страните основания за връщане на получените при първото плащане средства-предмет на настоящия спор: ползвателят е предоставил декларация с невярно съдържание при подаване на заявлението за получаване на помощта-т.4,8 б от договора и т.4,4 б-икономическият размер не се е увеличил с най-малко 3 икономически единици към датата на извършената проверка, за което са налице съответните доказателства. По изложените съображения искът, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК е уважен в обжалваната част. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора няколко въпроса, които се свеждат до: редовността на заявлението на ДФЗ до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК, за допустимостта на иска по чл. 422 ал.1 ГПК за връщане на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, при положение, че самият договор не е надлежно развален, както и за това, какво съдържание следва да се влага в понятията „обработваема”,”притежавана” и „ползвана” земя. И трите групи въпроси нямат качеството обуславящи изхода по следните съображения: в самото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК –въз основа на извлечение от сметки на Фонда, изрично е посочено основанието на което се претендира това-конкретните клаузи в процесния договор. По втория въпрос: финансовите корекции при неизпълнение и/или невярно деклариране следват от самия договор и не представляват връщане на даденото като последица от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 предл трето ЗЗД-развален договор. Третият въпрос няма връзка с констатираното неизпълнение на задължението по т.4,4 б от договора -икономическият размер не се е увеличил с най-малко 3 икономически единици към датата на извършената проверка, за което са налице съответните доказателства, което е само по себе си основание за връщане на получените средства. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по спора, който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК е достатъчно основание за отказ от допускане до касация/така т.1 от ТР №1/2010 на ОСГТК/. В полза на ответника по касация, съгласно чл.78 ал.8 ГПК, следва да се присъди като разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което