Определение № 10093 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, срещу определение № 5674/27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5081/2026 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставена без разглеждане, подадена от нея частна жалба, против определение № 12252/27.03.2026 г. по адм. дело № 13490/2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/, Трето отделение, 17-ти състав, и е прекратено образуваното съдебно производство. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на подадената от КЕВР частна жалба. Ответниците по частната жалба - В. А. В. и "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, редовно уведомени, в срока по чл. 232 АПК, не изразяват становища по нея. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното определение на тричленен състав на ВАС, трето отделение, е оставена без разглеждане като недопустима, частна жалба, подадена от КЕВР срещу определение № 12252/27.03.2026 г. по адм. дело № 13490/2025 г. на АССГ, по мотиви, че производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава десета, раздел IV АПК, и чл. 200, ал. 2 АПК налага извода, че постановения в него акт, /с който е отменено решение № Ж-1061/26.11.2025 г. на Комисията и преписката й е върната за ново произнасяне по жалба вх.№ Е-04-03-4/21.08.2025 г./ може да се обжалва с частна жалба единствено от страните в административното производство. В тази връзка е отчетено, че КЕВР не е страна, а решаващ орган в последното, следователно не е активно легитимирана да атакува определението за отмяна на отказа й да се произнесе по заявено до нея искане. Така постановеното определение е правилно. Видно от документите по адм. дело № 5081/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, същото е образувано по частна жалба на КЕВР, срещу определение № 12252/27.03.2026 г. по адм. дело № 13490/2025 г. на АССГ, постановено на основание чл. 200, ал. 1, предложение второ АПК, в проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК производство и с което като незаконосъобразно е отменено решение № Ж-1061/26.11.2025 г. на Комисията, и преписката й е върната за ново произнасяне по жалба вх.№ Е-04-03-4/21.08.2025 г., при съобразяване на дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. С атакуваното пред административния съд решение на КЕВР от 26.11.2025 г. е прекратено производството по жалба, подадена от В. В., срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. Органът, позовавайки се на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, приема оспорването за недопустимо и отказва да разгледа по същество исканията на жалбоподателката да бъде извършена проверка относно неправомерното формиране и събиране на цена за присъединяване, както и за липсата на прозрачност и обоснованост при начисляване на определените за заплащане такси. В качеството на страни в съдебното производство пред АССГ са конституирани В. В. /жалбоподател/ и "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД /заинтересована страна/, съответно - КЕВР, като ответник - издател на оспорения административен акт, обективиращ отказ за разглеждане на заявеното до регулатора искане да предприеме действия относно твърдяни, неправомерни действия на лицензиран оператор. При тези данни по делото, тричленният състав на ВАС правилно приема частната жалба на КЕВР срещу определението на АССГ за недопустима, като подадена от лице, за което законодателят не е предвидил право да го обжалва. Актът на административния орган за прекратяване на производство, образувано по подадено до него искане, в т.ч. за предприемане на мерки от компетентността му на регулатор, във връзка с твърдения за неправомерно поведение на мрежов оператор, подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК, съгласно изричното правило на чл. 56, ал. 4 АПК. Ето защо производството пред първоинстанционния съд правилно е проведено по реда на този раздел - "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт", при условията на членове 197 до 202 АПК, респективно - приложимо е специалното правило на чл. 200, ал. 2 АПК, съгласно което определението по жалба срещу изричен отказ за разглеждане на заявено до административен орган искане, може да се обжалва с частна жалба само от страните, участващи в административното производство. Съдържанието на цитираната разпоредба и тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на ВАС по тълк. дело № 10/2019, налагат да се приеме, че административният орган, постановил отменен от съда негов акт за прекратяване на административното производство, не е активно легитимиран да подаде жалба срещу отменителното определение. Право да обжалват последното имат само страните в административното производство, докато органа, издал обжалвания, респективно - отменен акт, има качеството на решаващ орган, пред когото това производство се развива, и който го ръководи. От изложеното следва, че правилно тричленният състав на ВАС, трето отделение приема подадената от КЕВР частна жалба за недопустима и я оставя без разглеждане, като прекратява образуваното по нея съдебно производство. Изложените в частната жалба доводи, че решение № Ж-1061/26.11.2025 г. на КЕВР по същността си е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. АПК, а впоследствие - и на касационен контрол, не отчитат същността на акта, с който по същество е отказано разглеждане на подадено до компетентния орган искане да упражни правомощия, вменени му със закон. Относно такъв отказ, законодателят е предвидил в глава десета, раздел IV АПК специален ред за разглеждане на спора за законосъобразност, както и конкретни лица, легитимирани да обжалват изхода от него. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия