Определение № 3421 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 636/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от АПК. Образувано е по искане с молба на К. А. С. и Р. А. С., последната чрез пълномощника си адв. К. Смолецов., за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноските за държавна такса, внесена от жалбоподателите по предявената частна жалба. Възразява се срещу разноските на насрещната страна с доводи за прекомерност. Ответникът – кметът на община Варна, чрез пълномощника си гл. юрк. С. Илиева, е представил отговор със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе по искането, Върховният административен съд, състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на К. А. С. и Р. А. С., последната чрез пълномощника си адв. К. Смолецов, против определение № 13297 от 01.12.2025г., постановено по административно дело № 2388/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото и е оставено без уважение искането на жалбоподателите за съединяване за общо разглеждане на административни дела №№ 2453/2025г. и 2527/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. С постановеното от касационния съд определение № 1062/30.01.2026г., е оставена без разглеждане частната жалба на К. А. С. и Р. А. С. против определение № 13297/01.12.2025 г. по адм. дело № 2388/2025 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е оставено без уважението искането за съединяване на адм. дело № 2388/2025г. и адм. дело № 2453/2025г. по описа на Административен съд – Варна и е прекратено производството по делото в тази част, и е отменено определение № 13297/01.12.2025 г. по адм. дело № 2388/2025 г. на Административен съд – Варна в частта, с която е прекратено производството, като на осн. чл.236 вр. с чл. 221, ал.2, пр.2 АПК, делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С постановеното определение, по искането за разноски, предявено в случая само от ответника по частната жалба, касационната инстанция е посочила, че следва да се произнесе административният съд. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран, е за допълване на определението в частта за разноските, както правилно са посочили искателите. Преценено по същество с оглед правния резултат от оспорването на прекратителното определение, предявеното искане е неоснователно. Както се посочи, с определението, чието допълване е поискано, касационната инстанция е върнала делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането на частните жалбоподатели с правно основание чл.256 АПК, поради което по претенциите на страните за разноски, включително за държавна такса и за разноските, направени в касационното производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно разпоредбите на чл.226, ал.3 във връзка с чл.236 АПК. Същият съд дължи преценка и на възражението на жалбоподателите за прекомерност на претендираните от ответника разноски, при условие че е предявено своевременно. Определението на касационната инстанция в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба, е неблагоприятно за искателите и не им се следват разноски, а и те не са предявили такава претенция. По изложените мотиви, искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,