Определение № 1522 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „НЕС - Нови Енергийни Системи“ ООД със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Б. Г., за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 386 от 10.02.2026 г. с присъждане на разноски (адвокатско възнаграждение) на дружеството за производството по чл. 288 ГПК. В молбата се поддържа, че разноските са поискани с отговора на касационната жалба, като са представени доказателства за реалното им извършване, но при постановяване на определението съдът е пропуснал да ги присъди на дружеството - молител. Препис от молбата е връчен на насрещната страна В. Р. М. от [населено място], която е депозирала отговор чрез пълномощника си адв. М. Т.. В отговора е изразено становище за неоснователност на молбата поради отсъствие на основание за присъждане на разноски. В условията на евентуалност е поискано съдът да не се произнася по молбата до постановяване на тълкувателно решение по образуваното пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 3/2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановено по настоящото дело № 386 от 10.02.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 107 от 23.04.2025 г. по в. т. д. № 490/2024 г. на Апелативен съд - В., с което е потвърдено решение № 33 от 17.06.2024 г. по т. д. № 16/2023 г. на Окръжен съд - Шумен в частта за отхвърляне на предявения от В. Р. М. срещу „НЕС - Нови Енергийни Системи“ ООД евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 135 850.93 лв. В определението няма произнасяне по отговорността на страните за разноски в производството по чл. 288 ГПК, поради което искането за допълване на определението по реда на чл. 248 ГПК е основателно. Поради недопускане на въззивното решение до касационно обжалване дружеството - молител (ответник по отхвърления от инстанциите по същество осъдителен иск) има право на разноски за производството по чл. 288 ГПК. В подадения от дружеството отговор на касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски, а с молба от 24.11.2025 г. са представени доказателства (договор за правна защита и съдействие от 04.09.2025 г., фактура № 1436/05.09.2025 г. и банков документ от 05.11.2025 г.) за извършени разноски в размер на сумата 6 000 лв. с равностойност 3 067.75 евро - заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния касационен съд в стадия по допускане на касационно обжалване. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на определението от 10.02.2026 г. чрез осъждане на В. Р. М. да заплати на „НЕС - Нови Енергийни Системи“ ООД направените разноски в размер на сумата 3 067.75 евро. Неоснователно е искането в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК за отлагане разглеждането на молбата по чл. 248 ГПК до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. Производството пред Върховния касационен съд, приключило с постановяване на определение № 386 от 10.02.2026 г., е образувано само по касационна жалба на ищцата В. Р. М.. Поради това произнасянето на ОСГТК на ВКС по включения в предмета на тълкувателно дело № 3/2025 г. въпрос „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване“ не би било от значение за изхода на производството по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,