Определение № 1297 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 833/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на Д. Д. Н. от гр. Варна, подадени чрез процесуалния му представител адв. М. Николова. Първата частна жалба е с вх. № 18845/10.12.2024 г. и е против определение № 12850 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2762/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С него е оставена без разглеждане жалба срещу заповед №255 от 09.09.2024г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна, с която са прекратени наемните правоотношения между район „Младост“ – Община Варна, като наемодател и жалбоподателите, като наематели на жилище общинска собственост съгласно АОС №4852/2008г. С последващ диспозитив е оставена без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед №255 от 09.09.2024г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна и е прекратено производството по делото. В тази частна жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Втората частна жалба е с вх. № 19091/16.12.2024 г. е против определение № 13144/06.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2762/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С него е отхвърлено искането за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане №11899 от 14.11.2024г., с което производството по делото е било оставено без движение. В тази частна жалба също са наведени доводи за неправилност касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия като се постанови, че срокът по отношение на жалбоподателя евъзстановен. Ответникът по двете частни жалби - кметът на район „Младост“ при Община Варна чрез процесуалния си представител, в депозирани две писмени възражения, счита че подадените частни жалби са неоснователни при подробно изложени съобаржения. Прави искане за оставяне в сила на съдебните актове. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете частни жалби за допустими - подадена срещу подлежащи на обжалване определения (чл. 213а, ал. 7 от АПК), от страна по делото, за които те са неблагоприятни, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, и двете частни жалби са неоснователни. С първото обжалвано определение № 12850 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2762/2024 г. на Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Д. К. Н., И. И. Н., М. Д. /неправилно изписана като Д./ Н. и Д. Д. Н. и четиримата от гр. Варна срещу Заповед №255/09.09.2024г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна, с която са прекратени наемните правоотношения между район „Младост“ Община Варна като наемодатели жалбоподателите, като наематели на жилище общинска собственост съгласно АОС №4852/2008г. намиращо се на адрес гр. Варна, [жк][адрес] и с втори диспозитив е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №255/09.09.2024г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна, с която са прекратени наемните правоотношения между район „Младост“ Община Варна като наемодатели жалбоподателите, като наематели на жилище общинска собственост съгласно АОС №4852/2008г. намиращо се на адрес гр. Варна, [жк][адрес] и е прекратено производството по адм. дело №2762 по описа за 2024г. на XXIV с-в на Административен съд – Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпореждане №11899 от 14.11.2024г. производството по делото е било оставено без движение, като на жалбоподателите са били дадени конкретни указания за изправяне на нередовности в жалбата им. Разпореждането е било получено от Ив. Н. на 19.11.2024г. лично за нея и със задължение да го съобщи на останалите, на които е роднина по права линия и съпруга. Срокът в който е следвало да изпълнят разпореждането е изтекъл на 26.11.2024г. – вторник, присъствен ден. Съдът е установил, че до момента на постановяване на определението указанията не са изпълнени. С второто определение №13144 от 06.12.2024г. постановено по адм. дело №2762/2024г. на Административен съд – Варна е отхвърлено искането на Д. Д. Н. за възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане №11899 от 14.11.2024г., с което производството по делото е било оставено без движение. За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпореждане №11899 от 14.11.2024г. производството по делото е било оставено без движение, като на жалбоподателите са били дадени конкретни указания за изправяне на нередовности в жалбата им. Същото е било надлежно получено от И. Н. на 19.11.2024г., със задължение да уведоми останалите жалбоподатели. С определение №12850/02.12.2024г. по настоящото дело,Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. С молба с №18481/04.2024г. единия от жалбоподателите Д. Н. е направил искане за възстановяване на срока за изпълнение разпореждането на съда като към молбата са представени доказателства, обективиращи невъзможността на последния да изпълни разпореждането. Съдът е констатирал, че към молбата не са представени доказателства за заплатена държавна такса съгласно указаното в разпореждането. Въз основа на горепосочените факти административния съд е приел, че молбата е неоснователна. На първо място е счел, че съгласно чл. 65, ал.2 от ГПК с молбата не са представени доказателства за изпълнение на указаното в разпореждането за заплащане на държавна такса. На следващо място съдът е посочил, че срокът, в който е следвало Н. да изпълни разпореждането е изтекъл на 26.11.2024г., а видно от представените доказателства последния е изписан от болнично заведение на 25.11.2024г., т.е. на 26.11.2024г. е имал възможността да изпълни разпореждането на съда. От друга страна съдът е посочил, че държавна такса не е внесена от нито един от жалбоподателите, а за останалите не се сочат никакви пречки, следователно същите са могли да заплатят държавната такса, както за тях, така и за техния роднина. Обжалваните определения са правилни. Настоящият съдебен състав приема за правилно определение № 12850 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2762/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, а подадената частна жалба за неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. К. Н., И. И. Н., М. Д. Н. и Д. Д. Н. срещу заповед №255/09.09.2024г. на кмета на район „Младост“ при община Варна. Съдът е констатирал допуснати нередности, като с разпореждане №11899 от 14.11.2024г. по адм. дело №2762/2024г. е дал указания в седмодневен срок от съобщаването следва да се представят доказателства, че жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от връчване на оспорения административен акт. В същия срок следва да бъдат представени доказателства за заплатена държавна такса. А във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да бъде уточнено, какво точно се иска от съда. Съобщението е връчено на 19.11.2024г. на И. Н.. С писмо рег. №РД24024329МЛ_004МЛ от 18.11.2024г., община Варна – район „Младост“ е представил пощенски плик, в който жалбата се била подадена по пощата и е постъпила в администрацията на район „Младост“ при Община Варна. Дадените указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса и уточнение на направеното искане за спиране не са изпълнени в определения седмодневен срок, поради което и на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. При така изяснените факти законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че жалбата страда от нередовност по смисъла на чл. 151, т. 3 АПК, тъй като към нея не е приложен документ за платена държавна такса. В съответствие с чл. 158, ал. 1 от АПК на жалбоподателя е дадено изрично и ясно указание за отстраняване на допуснатата нередност. В изпратеното до жалбоподателя съобщение изрично е посочено, че следва да представи доказателство за платена държавна такса. Също така и уточнение на направеното искане за спиране. Указан е срокът, в който следва да бъде сторено това, както и последиците от неизпълнението на дадените указания. Неизпълнението на дадените указания, представлява неизправяне на недостатъка по жалбата и води до приложимостта на чл. 158, ал. 3 АПК. Настоящият съдебен състав приема за неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че съдът се е произнесъл с определение, преди да разгледа подадената молба за възстановяване на срока по изпълнение на дадените с разпореждането указания. Видно е, че срокът за изправяне на жалбата е бил до 26.11.2024г. и към момента на постановяване на определение №12850 от 02.12.2024г. указанията на съда не са били изпълнени. Съдебният акт е бил съобщен на частния жалбоподател на 04.12.2024г. и в същия ден е била депозирана молба за възстановяване на срока, следователно не е налице пропуск от страна на административния съд да се произнесе първо по депозираната молба за възстановяване на срока. Настоящият съдебен състав приема за правилно определение № 13144 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2762/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, а подадената частна жалба за неоснователна при следните съображения: За да бъде възстановен пропуснатият срок, страната, която е поискала възстановяването му, следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее - чл. 64, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Съгласно чл. 65, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК в молбата трябва да се посочат всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. В подадената от частния жалбоподател молба за възстановяване на срока се излагат доводи за влошено здравословно състояние и прием по спещност за оперативно лечние на възпалителен процес. Периода на хоспитализация е бил от 20.11.2024г. до 25.11.2024г. Към молбата са приложени доказателства в тази връзка. Съобщението за изпълнение на задължителните указания дадени с разпореждане №11899/14.11.2024г. по адм. дело №2762/2024г. по описа на Административен съд - Варна е надлежно връчено на 19.11.2024 г. То не е изпълнено в срок от нито един от жалбоподателите, включително и от Д. Н.. В разпореждането на съда са вписани последиците от неизпълнение на задължението за плащане на държавна такса за производството, както и за неуточняване на направеното искане за спиране. Искането за възстановяването на пропуснат от страната срок за извършване на определено процесуално действие е основателно, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Законодателят визира обстоятелства, които са настъпили извънредно, независимо от волята на страната, по причина на които последната е възпрепятствана да извърши разпоредено от съда процесуално действие, за което е редовно уведомена, в предоставения за това срок. Законът изисква пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Сочените от частния жалбоподател причини по естеството си представляват извинителни причини за процесуалното бездействие, но видно от представените доказателства към молбата, в това число епикриза, Д.Н. е бил хоспитализиран на 20.11.2024г. и изписан на 25.11.2024г. Срокът за изправяне на нередовностите установени в жалбата е бил до 26.11.2024г. работен ден, т.е. частния жалбоподател би могъл да изпълни указанията дадени от съда лично или чрез пълномощник. Правилно административния съд е приел, че държавната такса не е заплатена от нито един от жалбоподателите, като за останалите не са били налице пречки за изпълнение на указанията. В този аспект не е налице уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала частния жалбоподател да извърши определени фактически и/или правни действия в предвидения в закона срок, което означава, че срокът за изпълнение на указанията на съда във връзка с отстраняване нередовностите на подадената жалба не може да се счита за пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Тази норма предвижда, че „Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока“. В случая молбата е подадена до съда на 04.12.2024 г., за когато молителят не твърди да са съществували каквито и де е било обективни пречки да изпълни указанията на съда и в частност да заплати дължимата държавна такса, като приложи документ за това към молбата в хипотезата на цитирания императивен законов текст. При неизпълнение за нормативните изисквания за възстановяване на срока, съдът е процедирал законосъобразно. Съобразно изложеното, обжалваните определения са правилни. Не са налице твърдените касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във вр. чл. 236 АПК и затова следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,