Определение № 561 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 87/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Д. Т. К. против определение № 2650/01.10.2025 г. постановено по административно дело № 580/2025 г по описа на Административен съд – Русе. Твърди се, че същото е неправилно и следва да бъде отменено, защото оспореното пред съда разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба полицейски орган при РУ 02 към ОД на МВР-Варна, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АС - Русе е образувано по жалбата на Д. Т. К. против разпореждане № 21-5/12.08.2025 г., издадено от длъжностно лице "полицай" при РУ 02 към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 64 от ЗМВР и в изпълнение на възложените му правомощия по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и Наредба на Общински съвет Варна за реда за провеждане на търговска дейност на община Варна (Наредбата), е разпоредил на жалбоподателя да спазва чл. 5, ал. 1, т. 1 от посочената наредба и да не извършва търговска дейност след 24.00 часа. Със същото разпореждане е посочено, че то е задължително за изпълнение и може да се обжалва по реда на АПК. Първоначално жалбата е депозирана до АС – Варна, който с определение по адм. дело № 1860/2025 г. е изпратил делото по подсъдност на АС- Русе. Жалбоподателят е уточнил предмета на оспорване. С определение № 2650/01.10.2025 г. по административно дело № 580/2025 г по описа на Административен съд – Русе, жалбата до съда е оставена без разглеждане, а делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът приема, че разпореждането не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не се създава задължения по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, независимо, че полицейският орган е посочил като правно основание чл. 64 от ЗМВР. Направен е правен извод, че по същество разпореждането има съдържание на предупреждение по чл. 65, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР като допустим способ за превенция за бъдещо правонарушение. Съдът е тълкувал разпореждането и посочил, че полицаят в случая е следил за спазване на изискванията на наредбата за извършване на търговска дейност и не е създал ново задължение, различно от посочените в наредбата. Формата няма преимущество пред съдържанието, не е оспорен акт по чл.21 от АПК и делото е прекратено. Съдът се е позовал на сходна съдебна практика. Определението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: В изпълнения на своите правомощия по ЗМВР полицейските органи издават писмени разпореждания по чл. 64 и устни или писмени предупреждения по чл. 65 от ЗМВР. За да се приеме, че издаденият акт е предупреждение по чл. 65, ал.1 от ЗМВР следва полицейският орган с волеизявление да е предупредил адресата, че с определено свое действие ще извърши нарушение на обществения ред. Когато предупреждението е писмено се съставя протокол, целта е превенция, като предупреждението има само уведомителен характер да предупреди лицето, че при определено нарушение на обществения ред ще носи съответната по закон отговорност. В случая волеизявлението на полицейския орган е със съдържание за прекратяване на търговска дейност след изтичане на работното време на търговски обект в 24:00 часа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна“ и чл. 64 от ЗМВР. Това разпореждане е издадено в 1.24 часа на 12.08.2025 г., към който момент, видно от доказателствата към административната преписка, вече е извършвана предходна проверка и е издадено разпореждане на 11.08.2025 г. в 00.54 часа на същия адресат да спазва чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата на ОбС -Варна да не се извършва търговска дейност след 24.00 часа в обект магазин ЙИСТ ПОЙНТ, поради отнето разрешение за удължено работно време № 85. Освен това има и съставена докладна записка на 11.08.2025 г. /л.12/, от която е видно, че на 11.08.25 г. в 1.00 часа в същия магазин на крайбрежна алея [улица]гр. Варна е установено, че се извършва търговска дейност, като на място е Д. Т. К. -управител на "Джобокс Метро" ЕООД. Поради наличието на тези данни по делото не може да се направи извод за съдържание на волеизявлението, различно от такова като разпореждане по чл. 64 от ЗМВР и същото не може да се приеме за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, както необосновано е приел съда. Няма волеизявление за предупреждение, че адресатът ще носи отговорност за престъпление или за нарушение на обществения ред. От разпореждането е видно, че на основание чл. 64, ал.1 от ЗМВР на адресата е наредено да не извършва търговска дейност след 24.00 часа. Въпрос по същество е дали това разпореждане е обосновано, мотивирано, материално законосъобразно. Поради тази причина, настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд, че независимо от позоваването на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от страна на полицейския орган, същият не е упражнил по същество правомощие да наложи забрана за извършване на търговска дейност извън часови диапазон, определен в подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното оспореното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на АС - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне по разноските, направени в настоящото касационно производство. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение