Определение № 143 от 30.04.2014 г. на ВКС по д. № 6597/2013 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. В срока по ал.1 на с.р. е постъпила молба от Ц. Д. – ответник по касационната жалба, която не е допусната до разглеждане с определение по чл.288 от ГПК, за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Б. С. я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските. Ответницата по молбата А. Търговска не изразява становище. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, допустима е и частично основателна: Разноските пред касационната инстанция са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и плащането им е удостоверено с адвокатско пълномощно на л.6 от делото на ВКС. Основателно е обаче възражението на ответника С. за прекомерност на разноските – с оглед правната сложност на делото и приключване на касационното производство с постановеното в закрито заседание определение по чл.288 от ГПК, ВКС намира, че на молителката следва да се присъдят 2 250 лв. разноски за адвокатски хонорар /минималният размер на адвокатското възнаграждение е определен по Наредба №1/2004 г. преди последното й изменение, когато са договорени, платени и поискани разноските/. До пълния заплатен размер на адв. възнаграждение от 3 500 лв. разноските са прекомерни и искането за присъждането им следва да се отхвърли като неосноватено. Затова на осн. чл.78, ал.1 и 5 и по реда на чл.248 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отд.