Определение № 68 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5058/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. А. Я. срещу определение № 260023 от 01.07.2020 г. по в.гр.д. № 1403 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Варненския районен съд за връщане на искова молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд, след като е проследил многобройните указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и многобройните уточняващи молби, е приел правния извод, че независимо от пространното изложение в исковата молба и всяка следваща уточняваща молба, исковата молба е останала нередовна. В исковата молба липсва надлежно изложение на обстоятелствената част, както и адекватен на него петитум. Ищцата е предявила петитуми на иск за нарушено право, на отрицателен установителен и ревандикационен иск, иск за установяване на нищожност на съдебно решение и за отмяна на постановление за възлагане, като оттегляла част от тях и добавяла нови. Безспорно указанията, относими към формулиране на единна и ясна обстоятелствена част и петитум на исковата молба не са били изпълнени своевременно. Не е налице твърдяната неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Частната жалбоподателка излага доводи, че съдът дължи произнасяне по искането, с което е сезиран, като е длъжен да квалифицира иска и че съдържанието и петитумът на молбите на ищцата сочат на искане за връщане на полученото от ответницата без основание, вследствие на измамното поведение на ответницата и измамното поведение на нейните процесуални представители по влязло в сила гражданско дело (по гражданско дело, приключило с влязло в сила съдебно решение), поради което е поискала ревандикация на незаконно отнетото и имущество (в резултат на публична продан). Във връзка с доводите частната жалбоподателка извежда следните въпроси: Допустимо, евентуално правилно ли е вътрешно съдийско убеждение за връщане на искова молба поради неотстраняване на нередовности в нея, когато в нея се твърди привидност на кредитора, получил имота при публична продан, поради измама на съда при снабдяване с изпълнителното основание, евентуално нищожност на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист и е проведено принудителното изпълнително производство, а петитумът е за връщане на така сдобитото от привидния кредитор чрез публичната продан имущество, в т.ч. наведени искания за правно основание неоснователно обогатяване? Нищожно или невалидно е неподписано съдебно решение? Валиден ли е изпълнителен лист и годно основание за същия (ли е същият) за провеждане на валидна публична продан, ако същият е издаден в резултат на неподписано съдебно решение? Валидна ли е публичната продан и привиден ли е кредиторът – взискател, придобил с изпълнителен лист от нищожно – като неподписано съдебно решение недвижимото имущество на длъжника, обявено на същата публична продан? Респ. дължи ли връщане на същото имущество привидният кредитор? Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Настоящият съдебен състав намира също, че изведените правни въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд, че въпреки многото поредни молби исковата молба е останала нередовна до постановяване на определението за връщането и, тъй като в нея след всички допълнителни изложения липсва надлежно изложение на обстоятелствена част и съответен на нея петитум по всеки един от исковете, които в отделен момент ищцата поддържа. Въпросите са свързани с част от твърденията на ищцата за пороци на влезли в сила съдебни актове и на публична продан, но те не изчерпват предпоставките за редовност на нито един от предявените искове (нито елементите от фактическия му състав, нито петитума му), нито изчерпват мотивите на въззивния съд за неотстраняване на нередовностите на исковата молба, нито тези на първоинстанционния съд, които включват и изводи, че въпреки уточненията, наведеното основание за нищожност на влязлото в сила съдебно решение - заблуда на съдебните органи не е предвидено в българското право като основание за нищожност, същото се отнася и до твърдяната нищожност на съдебното решение поради това, че в електронната папка липсва подписан вариант от съдебното решение, както и изводи, че искането за отмяна на постановлението за възлагане се заявява след като в предходна молба ищцата е заявила, че не твърди незаконосъобразност на действията на ЧСИ и не иска тяхната отмяна и др.. Отговорът на който и да е от въпросите не би могъл да обоснове извод, че със самото включване на твърденията, на които въпросът е основан, в изложението на исковата молба или в уточняваща молба, редовно е предявен някой от изброените искове. Частната жалбоподателка се позовава и на очевидна неправилност - като отделно основание за допускане на касационно обжалване. Това е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски. Воден от изложеното съдът