Определение № 375 от 02.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 805/2025 г.
ВКСIII наказателно отделение02.09.2025 г.докладчик Николай Джурковски
Диспозитив
ИЗПРАЩА ЧНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд – Малко Търново за разглеждане и решаване от Районен съд – Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Малко Търново за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
Мотиви
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по повод определение по протокол № 205 от 25.08.2025 г. на съдебен състав на Районен съд – Малко Търново, постановено по ЧНД № 181/2025 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията и предпоставките на чл. 43 т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по ЧНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд – Малко Търново е образувано по молба на адв. Б. Х. и адв. С. М., защитници на обвиняемия С. Л. Н., с която на основание чл. 65, ал. 1 от НПК се иска изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на обвиняемия С. Н. по ДП № 18/2025 г. по описа на ГПУ – Малко Търново. По правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа така подадената молба с правно основание чл. 65 от НПК се явява Районен съд-Малко Търново, именно пред който е било образувано съдебното производство по ЧНД № 181/2025 г. по описа на този съд. Към момента на разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 25.08.2025 г. в Районен съд - Малко Търново на щат в този съд е работил само един съдия – Ч. П., който на основание чл. 29, ал. 2 от НПК се е отвел от разглеждането му. Така в резултат на отвода на единствения щатен съдия в Районен съд-Малко Търново (съдия Ч. П.) обективно е била изчерпана възможността да бъде сформиран законен съдебен състав за разглеждане на делото в този съд, на който то е подсъдно като първа инстанция. По тази причина е възникнала необходимостта от прекратяване на съдебното производство и сезиране на ВКС на основание чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение, като това е било сторено с постановеното определение на РС-Малко Търново от 25.08.2025 г. и разпореждането на заместника на административния ръководител на Окръжен съд-Бургас от 27.08.2025 г. ВКС намира, че в случая са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на делото. Същото е образувано в съда, на който е подсъдно като първа инстанция, но поради отвода на работещия в момента в него единствен съдия Ч. П. не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение необходимостта от провеждане на съдебното производство по чл. 65 от НПК пред първата инстанция налага пренасяне на делото от местно компетентния Районен съд-Малко Търново в друг, еднакъв по степен съд, който по възможност да не е значително териториално отдалечен. В случая отговарящ на тези критерии се явява Районен съд-Бургас, поради което и предвид изложените по-горе съображения ВКС намира, че ЧНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд-Малко Търново следва да бъде изпратено на Районен съд-Бургас, относно което следва да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение