Определение № 77 от 19.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 466/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 13148/07.12.2017 г. от [фирма] - чрез пълномощника на дружеството адв. С. Д., за изменение на постановеното по делото решение № 175 от 20.11.2017 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че съставът на ВКС е изчислил неправилно разноските по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред първата инстанция, като при полагащи се съразмерно на отхвърления от касационната инстанция иск разноски в размер на 1 880.46 лв. /64 % от общия размер на извършените разноски/, с решението са присъдени разноски в размер на 936.80 лв., т. е. с 943.66 лв. по-малко от дължимите. Ответникът по молбата [фирма] не е изразил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. С влязло в сила определение по настоящото дело № 387 от 15.06.2017 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 311 от 19.10.2016 г. по т. д. № 414/2016 г. в частта, с която след частична отмяна на решение по т. д. № 220/2015 г. на Окръжен съд - Стара Загора е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл.534, ал.1 ТЗ сумата 6 519.27 евро, ведно със законната лихва от 16.07.2015 г. до окончателното плащане и разноски, съразмерно на уважения иск. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която след частична отмяна на решението на Окръжен съд - Стара Загора е уважен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за сумата 13 476.48 евро. С решение № 175 от 20.11.2017 г. въззивното решение е отменено в допуснатата до касационно обжалване част и е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] за сумата 13 476.48 евро; Осъден е ищецът [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото, съразмерно на отхвърления иск, в размер на 4 868 лв. В мотивите към решението е посочено, че сумата 4 868 лв. включва разноски за производството пред първата инстанция в размер на 936.80 лв., разноски за въззивното производство в размер на 1 934.06 лв. и разноски за производството пред ВКС в размер на 1 997.15 лв. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. В производството пред Окръжен съд - Стара Загора молителят /ответник по исковете с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ/ е представил списък по чл.80 ГПК, според който извършените в това производство разноски са в размер на 2 790 лв., от които 2 400 лв. - адвокатско възнаграждение, и 390 лв. - възнаграждение за вещо лице. Реалното извършване на разноските е доказано с представени по делото платежни документи. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е уважен единият от предявените срещу касатора искове по чл.534, ал.1 ТЗ за сумата 6 519.27 евро, равностойни на 12 750.58 лв. С постановеното от касационната инстанция решение е отхвърлен другият иск по чл.534, ал.1 ТЗ, чийто размер е 13 476.48 евро, равностойни на 26 357.70 лв. В зависимост от крайния изход на делото молителят - ответник по исковете, има право на разноски за всички инстанции, съразмерно на уважения иск. Изчислени съразмерно на отхвърления иск, разноските по чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 1 880.37 лв. Поради допусната грешка в изчислението съставът на ВКС е присъдил с решението разноски за първоинстанционното производство в размер на 936.80 лв., вместо 1 880.37 лв. Констатираната грешка е основание решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК и [фирма] да бъде осъдено да заплати на [фирма] още 943.57 лв. - разноски за производството пред първата инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,