Решение № 5690 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 и чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Д. Д. за допълване на Решение № 2338/04.03.2026г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 10508/2025г. В иницииращата съдебното производство молба е формулирано и искане за изменение на Решение № 2338/04.03.2026г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 10508/2025г. в частта, в която са възложени разноските на А. Д. Д.. Настоящото искане е аргументирано със следните твърдения: Пред Върховния административен съд (ВАС) са били подадени касационни жалби срещу Решение № 13722/22.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 258/2025 г. и срещу Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. Били са образувани адм. дело № 10508 и адм. дело № 10509 по описа на ВАС за 2025 г. С Определение № 10337/24.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10509/2025г. последното е присъединено към адм. дело № 10508/2025г. за общо разглеждане и произнасяне. Твърди се, че в Решение № 2338/04.03.2026г. по адм. дело № 10508/2025 г. Върховният административен съд не се е произнесъл по касационната жалба срещу Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. В този смисъл се иска допълнително произнасяне, а именно да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г., като делото да бъде върнато на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) със задължителни указания да се произнесе по претенцията на Д. за „тормоз при упражняване правото на труд по признак „лично положение““. Претенцията за изменение на Решение № 2338/04.03.2026г. на ВАС по адм. дело № 10508/2025г., в частта за разноските, се свежда до това, че тъй като ВАС се е произнесъл само по отношение на Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ по адм. дело № 258/2025 г., то възложената в тежест на Д. сума следва да бъде редуцирана до възнаграждение за един адвокат по едно дело. Молителката се представлява от адв. П. Йовчев. Становища по искането на Д. от Комисията за защита от дискриминация и от „АББ България“ ЕООД не са постъпили. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото и изложените от молителката доводи, констатира следното: С Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. е отменено Решение № 362/06.12.2024 г. на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 441/2014 г. С Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. е отхвърлена молба с вх. № 13572/02.06.2025 г., депозирана от А. Д. Д., с искане за допълване на Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. Двете решения на АССГ са оспорени с две отделни касационни жалби, поради което пред ВАС са образувани адм. дело № 10508 и адм. дело № 10509 по опис за 2025 г. на съда. С Определение № 10337/24.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10509/2025 г. същото е присъединено към адм. дело № 10508/2025 г. за общо разглеждане и произнасяне. С Решение № 2338/04.03.2026г. по адм. дело № 10508/2025г. ВАС се е произнесъл и по двете касационни жалби, видно от диспозитива на съдебното решение. Искането за допълване е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и тя намира приложение, когато този акт е действително непълен, респ. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая не е налице посочената законова хипотеза за допълване на съдебно решение. Видно от диспозитива на Решение № 2338/04.03.2026 г. на ВАС по адм. дело № 10508/2025 г. по пункт първи е оставено в сила Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г., а по пункт трети е оставено в сила Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ по адм. дело № 258/2025 г. Отделно от това видно от мотивите изложени в Решение № 2338/04.03.2026г. по адм. дело № 10508/2025г. съставът на ВАС е взел отношение и е изложил съображения по оспорването на Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ. С оглед на изложеното искането на посоченото основание по чл. 176, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По претенцията за редуциране на разноските в полза на „АББ България“ ЕООД с правно основание чл. 176а АПК: Претенцията се основава на това, че е бил разгледан само един съдебен акт, което както бе изложено по-горе не съответства на действителното фактическо положение, респ. искането е неоснователно. Допълнително съдът намира за уместно да изложи, че възражението за прекомерност е прието за бланкетно и немотивирано, което по арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК е достатъчно основание да бъде отхвърлено. Извън което адм. дело № 10508/2025г. по описа на ВАС е с висока фактическа и правна сложност и сумата от 2024,72 евро, превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, се явява адекватна на положената защита и съответства на изискванията на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за справедливост и обоснованост. Воден от горното Върховният административен съд, Пето отделение