Решение № 1573 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК-Кюстендил чрез юриск.Иванова срещу Решение №927 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело №4/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена по жалба на д-р Д. Д. ,като изпълнител на извънболнична дентална помощ, с местоположение на лечебното заведение в гр.Дупница, [улица], каб.[номер] негова Заповед за налагане на санкции № РД-20-478-6/ 05.12.2024 г и са присъдени разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния и процесуални закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Димкина против заповедта. Претендира разноски. Ответникът – д-р Д. Д. чрез адв.Попов взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени оспорената заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като прекратяване на договора по отношение на единствения лекар ще доведе до фактическо прекратяване на договорните отношения с едноличния търговец. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът е за правото. От страна на касационния жалбоподател се сочи, че изводът на първостепенният съд е неправилен, тъй като за едноличния търговец остава възможността да сключи договор с друг лекар за изпълнение на същите дейности. В случая с атакуваната пред АС-Кюстендил заповед за налагане на санкция на изпълнителя по договор с НЗОК е наложена санкция – прекратяване на договора от № 100056/ 04.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ – частично по отношение на д-р Д. Д.. За същата е прието, че при извършена проверка на д-р Д. Д. в гр. Дупница е било установено нарушение, по изпълнение на договорните задължения, изразяващо се в отчетени дентални дейности: дейност с код 101 Обстоен преглед със снемане на зъбен статус и дейност с код 509 Екстракция на постоянен зъб с анестезия на зъб с код 43, заплатени от НЗОК, като дейността е извършена от д-р П. С.. Ответницата по касация е издала амбулаторния лист и вписала дейностите като извършени от нея в здравноосигурителната книжка на ЗОЛ. Извършеното представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ – отчитане на дейност, която не е извършена. За резултатите от проверката е бил съставен Протокол № РД-20-478-1/ 29.10.2024 г и въз основа на него и след произнасяне на Арбитражната комисия, е била издадена процесната Заповед на основание чл.162 ал.1, НРД на дентални дейности 2023-2025 г. и чл.59 ал.13 във вр. с ал.11, т.1, пр.1, б.“а“ от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). В случая се касае за ИМП, който не е юридическо лице, а действа в качеството си на амбулатория за индивидуална практика и наложената спрямо него санкция има на практика значение за цялостно прекратяване на дейността. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО Управителят на НЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Или следва да се обобщи, че в случая с действието на наложеното наказание частично прекратяване на договора се постига в крайна сметка резултат на пълно прекратяване на договора, каквато наказание обаче не е предвидено за първо нарушение. Постигането на такава санкционна последица е в нарушение на целта на закона и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на санкции. Едноличните търговци респективно денталните лекари ,действащи като амбулатория за индивидуална практика, като субект на правото извършват лично действията от името и за сметка на ЕТ, поради което последиците за ЕТ са идентични за физическото лице, което го представлява, което обстоятелство не е отчетено от административния орган(в този смисъл са и други решенията на касационната инстанция – така Решение № 3010 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8916/2022 г., VI о. и Решение № 12069 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2022 г., VI о.). Неоснователна е тезата на касационния жалбоподател, че за субекта – физическо лице(с разширената му правоспособност) е налице възможност да посочи заместник, който да е изпълнител по сключения договор. На първо място няма правно уредена възможност, която да задължава друг лекар да поеме практиката на д-р Д. Д., тъй като това не е хипотеза на заместване на титуляра, поради временно отсъствие(отпуск, болнични и други причини от този характер), а освен това към датата на издаване на акта – 05.12.2024г. няма данни да има друг лекар, работеш за едноличния търговец – лечебно заведение по см. на чл.3, ал.2, т.2 от ЗЛЗ, който да продължи изпълнението на договора с НЗОК. При това положение следва да се приеме, че тезата на касационния жалбоподател не може да се сподели, поради което законосъобразни са изводите на първостепенният съд за основателност на жалбата на изпълнителя. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, които се установиха в размер на 650 евро от юридическото лице/§1 т.6 ДР на АПК/, към което се числи администрацията на касатора. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,