Определение № 170 от 09.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за допълване на определението по делото с присъждане на извършените от дружеството разноски за упълномощаване на един адвокат в размер на 200 лв. Молителят твърди, че своевременно е изразил становище по частната жалба на М. Я.Б., представил е списък и доказателства за сторените разноски и е поискал присъждането им, поради което желае определението да бъде допълнено. Ответникът по молбата М. Б. счита, че тя е неоснователна, тъй като липсват доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. Повдига възражение за тяхната прекомерност. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Дружеството е представило своевременно отговор на частната жалба, в който е поискано присъждане на разноски в размер на 200 лв. Към отговора са представени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, според който молителят е заплатил в брой 200 лв. адвокатски хонорар, а постановеното определение е в полза на молителя. Следователно са налице необходимите съгласно чл.78 от ГПК предпоставки за присъждане на разноските на молителя. Съгласно чл.7, ал.7 във връзка с чл.11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният хонорар за производство по частни жалби възлиза на 200 лв., поради което възнаграждението не може да се намали под този размер. Ето защо молбата за допълване на определението следва да бъде изцяло уважена. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение