Определение № 996 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на „Булмаркет груп“ АД, ЕИК 206523909, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изпълнителния директор М.Б., чрез процесуален представител адв.Г.Спасов и на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, ЕИК 124077052, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя М. С., чрез процесуален представител адв.Г.Спасов срещу Определение № 3013 от 18.10.2024 г., постановено по адм. д. № 707/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което са отхвърлени жалбите на дружествата срещу „Ненаименован текст от Басейнова дирекция „Дунавски район“ с изх.№ КД-07-2229- (1);ПО-05-2б (49)/24.07.2024 г.“ Частните жалбоподатели излагат подробни съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и искат същото да се обезсили и делото се върне за разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да се отмени и съдът да се произнесе по съществото на спора. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът по частните жалби – Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски Район“- Плевен, чрез процесуален представител гл.юрк. И.Стоилов, с писмен отговор, оспорва частните жалби и излага съображения за правилност на обжалваното определение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от частните жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваният акт е неблагоприятен, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледани по същество същите са основателни. Административното производство пред Басейнова дирекция „Дунавски Район“ – Плевен е инициирано от „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе /правоприемник на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, гр.Русе/ с молба от 26.04.2024 г. и с искане, при издаване на новото разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи водовземни съоръжения, в изпълнение на Решение № 4902 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 9672/2020 г. по описа на ВАС, като негов титуляр да се посочи „Булмаркет груп“ АД. С писмо, изх.№ КД-07-2229- (1);ПО-05-2б (49)/24.07.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски Район“ /БДДР/– Плевен, „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе и „Булмаркет ДМ“ ЕООД, гр.Русе са уведомени, че БДДР не е уведомена за настъпилото на 26.05.2021 г. преобразуване на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, гр.Русе, чрез отделяне на част от имуществото на дружеството и преминаването му към новоучреденото дружество „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе, както и че не е постъпвало уведомление от приемащото дружество „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе, че желае да се ползва от правата по разрешително № 11530303/21.04.2011 г., поради което на основание чл. 79, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за водите, Разрешително № 11530303/21.04.2011 г. с титуляр „Булмаркет ДМ“ ЕООД, гр.Русе следва да се счита за прекратено от 26.05.2021 г. – датата на вписване на преобразуването в Търговския регистър. Указано е, че от страна на „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе следва да се подаде заявление за издаване на ново разрешително, като последното ще бъде издадено при спазване разпоредбите на ЗВ и Наредба № 1/10.10.2007 г. да проучване, ползване и опазване на подземните води и съобразно мотивите в Решение № 4902 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 9672/2020 г. по описа на ВАС. Дружествата подали „отговор“ до Директора на БДДР във връзка с посоченото писмо, с който уведомили, че „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе желае да се ползва от правата по Разрешително № 11530303/21.04.2011 г. и посочили, че считат писмото като решение по чл.52, ал.1 от ЗВ или друг административен акт, който е нищожен, неправилен и незаконосъобразен. Отговорът на дружествата, приет за жалба срещу писмото, бил изпратен на Министъра на околната среда и водите, който с писмо изх.№ Ж-134-2 от 28.08.2024 г. го препратил по подведомственост на Административен съд-Русе. Съдът е приел, че производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК, като предмет на оспорване е изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Счел е, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията по чл.59 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения постановил обжалваното определение, с което отхвърлил жалбите на дружествата срещу Ненаименован текст /Писмо/ от Басейнова дирекция „Дунавски район“ с изх.№ КД-07-2229- (1);ПО-05-2б (49)/24.07.2024 г. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд преценявайки неправилно същността на процесното писмо, е допуснал грешка при избора на приложимия процесуален ред за разглеждане на жалбите срещу него, като по този начин е лишил жалбоподателите от предоставените им от закона гаранции за упражняване правото на защита. Предмет на съдебното производство, образувано пред първоинстанционния съд, противно на съображенията на съда в обратната насока, не е бил акт, който подлежи на разглеждане по реда на Глава Десета, раздел IV от АПК, а такъв спрямо който се прилагат правилата на чл. 145 и сл. от АПК. Законосъобразността на избора на процесуалния ред по чл. 197 и сл. от АПК е обусловена от абсолютната положителна предпоставка да е подадена жалба срещу акт, който или представлява изричен отказ по смисъла на цитираната разпоредба на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, или подлежи на съдебно оспорване именно по този ред, предвид изрично законово препращане. В случая горното не е налице. Административният орган е сезиран от „Булмаркет груп“ АД, гр.Русе, в качеството му на правоприемник на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, гр.Русе, с искане в разрешителното за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи водовземни съоръжения, което следва да бъде издадено, в изпълнение на Решение № 4902 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 9672/2020 г. по описа на ВАС, за титуляр да се впише /посочи/ „Булмаркет груп“ АД. Т.е. поискано е преиздаване и продължаване на разрешително за водовземане, издадено на друго лице, което сочи на приложимост на хипотезите по чл. 79, ал. 2 - ал. 6 от Закона за водите и в оспореното писмо административният орган се е позовал именно на разпоредбите на чл. 79, ал. 5 във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1, т.1 от ЗВ. Разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ изрично регламентира, че действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал.1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект, което сочи че при приложението на тази хипотеза, към която препраща и ал.2 на чл.79 от ЗВ, е необходимо издаването на административен акт. Предвид посочената законова регламентация и след като административното производство не е било прекратено, съдържанието на оспореното писмо не може да се приеме за изричен отказ по смисъла на чл.197 от АПК, а следва да се счете за решение на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ. Нещо повече, в случая административният орган е бил и задължен да изпълни в 14 дневен срок Решение № 4902 от 18.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 9672/2020 г. по описа на ВАС, като издаде ново решение за продължаване срока на действие и изменение на разрешително за водовземане № 11530303/21.04.2011 г., съгласно мотивите на съда. Оспорването на процесното писмо следва да бъде разгледано по реда на чл.145 и сл. от АПК, като съдът, след извършена преценка на допустимостта на постъпилите жалби и надлежно събиране на относимите доказателства, се произнесе по законосъобразността му. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото изпратено на Административен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. На основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. „второ“ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение