Определение № 1746 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 307/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх.№9478/31.05.2024г. „София Саут Ринг Мол“ ЕАД – ответник по касационната жалба, е поискал във връзка с постановеното от ВКС определение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 694/15.11.2023г., постановено по в.т.д. № 493/2023г. на Софийски апелативен съд, да бъде освободена предоставената гаранция от другата страна в размер на сумата от 56 345,51 лв. и да му бъде преведена по посочената от него сметка в „Юробанк България“. Касаторът и ответник по иска - „НГ 02“ ЕООД с молба от 18.06.2024г. е възразил срещу искането за превеждане на внесената от него гаранция директно по сметката на „София Саут Ринг Мол“ ЕАД, като е посочил, че в процесуалния закон не е предвиден ред за такова директно усвояване, а следва чрез съответен изпълнителен способ. ВКС, ТК, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С решение № 694/15.11.2023г., постановено по в.т.д. № 493/2023г. на Апелативен съд - София, е потвърдено решение № 260154/05.04.2023 г. по т.д. № 503/2020 г., на СГС, ТО, VI-14 състав, с което на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД касаторът „НГ 02“ ЕООД е осъден да предаде на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД, държането върху следния недвижим имот: помещение № 2.08, с предназначение обект от веригата „Subway“, подробно описан, предоставен му за временно възмездно ползване по силата на договор за наем от 11.06.2013 г. и Анекс № 1 към него. С определение №1374/28.05.2024г. на ВКС по т.д.№307/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. До приключването на касационното производство изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение № 65/11.01.2024 г. по ч. т. д. № 2007/2023 г. на ВКС, II т. о. по молба на ответника по иска – „НГ 02“ ЕООД и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 56 345,51 лв., намираща се по набирателната сметка на ВКС и към настоящия момент съгласно служебно приложената счетоводна справка. Сумата като гаранция е определена с разпореждане на съда въз основа на едногодишния наем на имота. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 4 ГПК, обезпечението подлежи на връщане, освен ако в двуседмичен срок от влизане в сила на решението носителят на вземането е предявил иск за обезщетяване на вредите от забавянето на изпълнението, в който случай същото се задържа. Внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК не служи за покриване на паричните задължения на длъжника за такси и разноски, дори и съдебно присъдени във връзка с делото. В случая признатото с въззивното решение вземане е непарично, поради което молителят не е легитимиран да иска внесеното парично обезпечение да му се преведе директно, а едва след като установи понесени вреди по специалния исков ред, би могъл да претендира принудително изпълнение върху сумата, внесена като гаранция, като дотогова сумата се задържа. Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането е неоснователно. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.