Определение № 9550 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. С. Х., срещу определение №3372 от 31.07.2026г., постановено по адм. дело № 937/2026г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 748 от 21.04.2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ при МС/. Със същото е прекратен предоставения му с решение №5886 от 24.03.2023г. на заместник-председателя на ДАБ при МС хуманитарен статут. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административен съд - Хасково е сезиран с жалба, подадена от М. С. Х., гражданин на Сирия, против решение № 748/21.04.2026г. на председателя на ДАБ при МД, с което е прекратен предоставения с решение № 5886/24.003.2023г. на заместник-председателя на ДАБ при МС хуманитарен статут. Съдът в мотивите си, след обсъждане на фактите във връзка с уведомяването за оспорения акт, е приел жалбата за просрочена, респективно за недопустима. С оглед на това жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Според съда атакуваното решение е изпратено със съобщение с обратна разписка на адреса на лицето /фигуриращ като постоянен адрес за лицето в Класификатора на настоящите и постоянните адреси и единствения за органа такъв/, което е върнато поради невъзможност за връчването му на този адрес с отбелязване „преместен“,поради което е направено отбелязване, че решението се счита за връчено на 13.05.2026г. Определението е правилно. Според настоящия състав, правилно с оглед невъзможността за връчване на този адрес е прието от първостепенния съд, че са налице предпоставките по смисъла на чл. 76, ал. 5 ЗУБ решението да се счита връчено. Административният орган е действал съобразно предоставените му от закона правомощия и това обосновано е съобразено от административния съд. В разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ е уредена законова фикция, предвиждаща, че ако съобщението с обратна разписка се върне в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. Съобщението за решението е изпратено за връчване с обратна разписка на адрес, посочен като постоянен адрес за лицето в Класификатора на настоящите и постоянните адреси и единствения за органа такъв. Съобщението е върнато с отбелязване "преместен". Употребения в законовата норма термин е родово понятие, в което се включват всички основания, поради които пратката не е връчена. Едно от тези основания е "преместен", което като видово понятие се включва в законовото основание за прилагане на фикцията - невъзможност за връчване. Съобщението за обжалваното решение е редовно връчено на търсещия закрила на 13.05.2026 г., при прилагане на законова фикция, изрично уредена в специалния закон. Срокът за оспорване на решението, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 4 от ЗУБ, е 14 дневен и е изтекъл на 27.05.2026 г., а жалбата е подадена след изтичането му - на 27.07.2026 г. По тези съображения, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение