Определение № 722 от 03.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1302/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на И. В. И. срещу Разпореждане № 1958 от 09.05.2023г. по ч.гр.д. № 3784/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 14145/24.06.2022г. срещу постановеното по делото разпореждане № 1774/18.05.2022г. В частната жалба се сочи, че неправилно съдът е определил дължимата държавна такса, както и че е освободен от заплащане на такава по силата на закона. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че в указания седмодневен срок от получаване на съобщението, жалбоподателят не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 1193/20.03.2023г. указания по редовността на подадената от него частна жалба, вх.№ 14145/ 24.06.2022г. срещу постановеното по делото Разпореждане № 1774/ 18.05.2022г., за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС с посочване на основанието за плащане. Частната жалба е неоснователна. Правилно съдът е установил, че в указания с предходното разпореждане от 20.03.2023г. седмодневен срок от получаване на съобщението, жалбоподателят не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса в полза на ВКС в размер на 15.00лв. – съобщението, с приложеното разпореждане, е връчено лично на страната на 20.04.2023г. и срокът за изпълнение е изтекъл на 27.04.2023г. Неоснователно е оплакването на частния касатор за незаконосъобразно определяне от въззивния съд на размера на д.т. и на нейната дължимост. Съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба по гражданско дело, какъвто е случаят, държавната такса е в размер на 15 лв. Твърдението на частния касатор, че по силата на закона е освободен от внасянето на държавна такса, не отговаря на данните по делото. Имащ качеството на ответник по предявен от Агенция за събиране на вземания ЕАД осъдителен иск, жалбоподателят не попада в кръга от лица, посочен в хипотезите на разпоредбата на чл.83, ал.1 ГПК, освободени по силата на закона от внасяне на такси и разноски по производството. Няма данни и за постановено по реда на чл.83, ал.2 ГПК определение за освобождаване на последния от внасяне на държавна такса за подаване на частна жалба, поради признаване от съда, че няма достатъчно средства за заплащането й. По гореизложените съображения обжалваното разпореждане следва да се потвърди. С оглед обстоятелството, че производството по делото е образувано без страната да е заплатила дължимата държавна такса, същата следва да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение