Определение № 1943 от 30.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2576/2025 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 6886/03.04.2026г. на Г. Ю. А. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) за суми, събрани по изпълнително дело № 20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2016г., издаден по т.д. № 8266/2016г. на Софийски градски съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Основание за издаване на листа е било решение от 15.07.2016г. по в.а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Тъй като по настоящото дело арбитражното решение е прогласено за нищожно, Г. Ю. А. поддържа, че събраните суми следва да бъдат върнати. Съгласно допълнително направени уточнения в резултат на наложени запори в изпълнителното производство са били събрани 630. 19 лева (на 09.01.2018г.), 850 лева (на 01.02.2018г.) и 1 644. 59 лева (на 22.08.2019г.). Сумите са били разпределени двукратно – 1 480. 19 лева на 13.02.2018г., от които 243. 73 лева за такси и разноски, преведени на частния съдебен изпълнител, 1 080. 92 лева, преведени на взискателя, и 155. 54 лева, преведени на присъединен взискателя – НАП; както и 1 644. 59 лева, разпределени на 02.09.2019г., от които 136. 65 лева такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител и 1 507. 94 лева преведени на взискателя. Сумата от 155. 54 лева, разпределена в полза на НАП, не се претендира от молителя. От него се претендират 474. 65 лева (първата събрана сума минус преведената сума на НАП), със законната лихва за забава от 09.01.2018г. до окончателното плащане, 850 лева (втората събрана сума изцяло), със законната лихва за забава от 01.02.2018г. до окончателното плащане и 1 644. 59 лева (третата събрана сума), със законната лихва за забава от 22.08.2019г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност се иска присъждането на 275. 60 лева, представляващи банкови такси, начислени в резултат на наложените запори по изпълнителното дело, със законната лихва от 27.02.2020г. Претендират се и направените в настоящото производство разноски. С молбата на Г. Ю. А. е представена справка за постъпленията от наложени запори и извършеното разпределение по изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Константин Павлов (удостоверение изх. № 33368/23.03.2026г. на ЧСИ Константин Павлов), справка от „Централна кооперативна банка“ АД, както и определение № 915 от 19.03.2026г. по в.ч.гр.д. № 539/2026г. на Апелативен съд – София, с което е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист по т.д. № 8266/2016г. на Софийски градски съд. „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД оспорва молбата. Възразява, че по постановеното по настоящото дело решение липсва осъдителен диспозитив за връщане на претендираните суми. Претенциите на молителя следва да бъдат реализирани по исков ред, а разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК не е приложима в настоящия случай. Нищожността на арбитражното решение не създава автоматично право на обратен изпълнителен лист. Страната акцентира върху разрешението, дадено с определение № 28 от 28.01.2009г. по ч.гр.д. № 2340/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Отделно от това се възразява, че постъпилите на 09.01.2018г. и на 01.02.2018г. суми са били събрани преди да бъде сключен договорът за прехвърляне на вземания от 08.08.2019г. с прехвърлител „Профи Кредит България“ ЕООД. Тези суми са били приспаднати от размера на цедираното вземане и не са постъпили по сметка на дружеството – цесионер. Настоящият съдебен състав намира подадената молба частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК на длъжника се издава изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Според трайноустановената съдебна практика, обективирана в определение № 50248 от 06.12.2022г. по т.д. № 1459/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2320 от 18.07.2025г. по т.д. № 1294/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., по този ред се издава обратен изпълнителен лист и за връщане на суми, получени въз основа на влязло в сила арбитражно решение, отменено или прогласено за нищожно от ВКС по реда на чл. 47 от ЗА (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.). Неоснователно събрани от длъжника се явяват сумите, за които ВКС е отменил или прогласил за нищожно допуснатото до изпълнение арбитражно решение. Важими са постановките на т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК дава израз на един от основополагащите принципи в гражданското право – за предотвратяване на неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на едно лице в тази на друго. Изрично съгласно чл. 245, ал. 3 от ГПК (след доп. ДВ, бр. 86 от 2017г.) са дължими и събраните такси и разноски в изпълнителното производство. В този смисъл преди изменението на разпоредбата е било тълкуването, дадено с т. 6 от решението по посоченото тълкувателно дело. Същевременно, също съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обратен изпълнителен лист се издава и за законните лихви върху събраните суми, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане (неоснователното разместване на блага) до тяхното възстановяване (определение № 11 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 520/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 243 от 03.05.2012г. по ч.гр.д. д№ 221/2012г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 528 от 26.11.2012г. по ч.гр.д. № 471/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др.). Аргумент е разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГПК. Вземането за лихва е безспорно и не налага установяване в отделно производство. Лихвата е дължима по силата на закона и размерът й е нормативно установен. Отговорен за връщането на тези суми следва да бъде счетен взискателят в изпълнителното производство, включително при настъпило частно правоприемство. Независимо дали частният правоприемник е участвал в арбитражното производство и в производството по чл. 47 от ЗА, постановените в тези производства решения имат действие по отношение на него. Това е поради обвързващата сила на арбитражното решение и характера на производството по чл. 47 от ЗА. По аргумент от чл. 38, ал. 4 от ЗА и чл. 41, ал. 3 от ЗА, силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни и субективни предели и подлежи на зачитане като съдебното решение. Поради това при прехвърляне на спорното право в хода на арбитражното производство или след приключването му, постановеното решение обвързва частния правоприемник. Същевременно защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият (факултативен) е предявяването на иска по чл. 47 от ЗА, при което частният правоприемник се явява обвързан и от постановеното от ВКС в тази фаза решение. Не се касае за изключителна компетентност на съда, издал изпълнителен лист в полза на взискателя. Това би било при отмяна на първоинстанционното разпореждане за издаване на изпълнителен лист и отправено искане на длъжника в това производство за връщане на принудително събраните суми. Издаването на такъв лист може да бъде бъде искано, по избор на длъжника, и в производството по чл. 47 от ЗА (определение № 441 от 24.11.2020г. по ч.гр.д. № 2685/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о.). В случая с арбитражно решение 15.07.2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ Г. Ю. А. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 10 038. 94 лева заедно със законна лихва от 15.07.2016г., 831. 17 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева разноски за арбитражното производство. Въз основа на решението през 2016г. от Софийски градски съд е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело (№ 20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов), по което сумите са били събрани частично (2 588. 86 лева), със заплащане на такси и разноски на частния съдебен изпълнител (380. 38 лева). След прогласяване на арбитражното решение за нищожно с решение № 95 от 02.04.2026г. по настоящото дело, тези събрани от Г. Ю. А. като длъжник суми подлежат на връщане (общо 2 969. 24 лева с равностойност от 1 518. 15 евро), със законната лихва от датата на принудителното им събиране (09.01.2018г., 01.02.2018г. и 22.08.2019г.) до възстановяването им. Отговорен за плащането е взискателят в производството - „Профи Кредит България“ ЕООД, а след конституирането на частния правоприемник „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) - и това дружество, съответно на събраните и разпределени суми. Както се посочи, разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК е основана на разбирането за недопустимост на неоснователно разместване на блага. В случая то е осъществено в ущърб на молителя, но при функционална връзка с всяко от конкретните извършени плащания. Видно от издаденото удостоверение от частния съдебен изпълнител конституирането на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД като взискател (частен правоприемник на „Профи Кредит България“ ЕООД) по делото е след първите удържани от Г. Ю. А. суми (на 09.01.2018г. и на 01.02.2018г.), съответно при постъпването на сумата от 1 644. 59 лева (на 22.08.2019г.), само при разпределението на която това дружество е участвало като взискател. Така за тази сума, с равностойност от 840. 67 евро, срещу „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД може да бъде издаден обратен изпълнителен лист, със законните лихви. Възражението на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, че връщането на останалите събрани суми не може да бъде в негова тежест е основателно, макар да е неоснователен доводът за неприложимост на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК в случая. Определение № 28 от 28.01.2009г. по ч.гр.д. № 2340/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което се позовава страната, няма връзка с обстоятелствата по делото. Тъй като претенцията за присъждане на сума от 275. 60 лева, представляващи банкови такси, е заявена като евентуална, съдът не се произнася по искането за издаване на обратен изпълнителен лист за нея. Същата би била и неоснователна по същество, тъй като за такива вреди длъжникът следва да води самостоятелен иск (арг. мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС). Молителят е поискал присъждане на направените по настоящото дело разноски – 2. 17 евро платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 18. 41 евро такса за издаденото удостоверение от ЧСИ Константин Павлов и 28 евро разход за удостоверение от „Централна кооперативна банка“ АД. С оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и тези пред частния съдебен изпълнител, съразмерно на сумата, за която обратен изпълнителен лист се издава – 11. 40 евро. Разноските пред посочената банка не са от значение за сумите, за които е издаден обратният изпълнителен лист. Воден от горното съдът