Определение № 3654 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на П. И. Т., подадена чрез адвокат Д. Стоименов против мълчалив отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството за издаване на индивидуален административен акт по подадено искане за допускане промяна в действащия устройствен план на [населено място], общ. Раднево досежно собствения му имот, представляващ УПИ V – 117 в кв. 18 по плана на [населено място], общ. Раднево. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, тъй като от страна на заявителя са представени всички необходими документи за изменение на устройствения план, поради което се иска неговата отмяна, след което административния орган да бъде задължен да се произнесе по искането. Жалбата се поддържа от адвокат Стоименов, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, министър на регионалното развитие и благоустройството се представлява от главен юрисконсулт С. Василева, която изразява становище, включително и изложено в писмени бележки за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита подадената жалба за процесуално недопустима като подадена след законоустановения срок. Процесното административно производство е образувано по повод подадено от П. И. Т. чрез пълномощник адвокат Д. Стоименов до министъра на регионалното развитие и благоустройството искане с вх. № АУ10-12/21.10.2025 г. за допускане промяна в действащия устройствен план по отношение на УПИ V – 117 в кв. 18 по плана на [населено място], общ. Раднево. Към искането са приложени пълномощно в полза на подалото го лице, нотариален акт и скица на имота, както и копие от действащия Специализиран подробен устройствен план за землище [населено място], община Раднево. В искането се твърди, че по силата на Заповед № РД-02-14-1358/28.06.2011 г. на зам. министър на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Специализиран подробен устройствен план за развитие на „Мини Марица Изток“, Рудник „Трояново – север“ – обект 1, с който цялото населено място на [населено място], в това число и посоченият имот влиза в концесионната площ за добив на подземни богатства. На следващо място се твърди, че е изтекъл предвидения в чл. 208 ЗУТ десетгодишен срок за започване на процедура за отчуждаване на имота, поради което е налице основание за изменение на устройствения план съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. От представената по делото преписка се установява, че с Решение № 755/21.09.2004 г. на Министерски съвет на Република България, Рудник „Трояново – север“ е обявен за стратегически обект от национално значение в енергетиката. По силата на Заповед № РД-02-14-1358/28.06.2011 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Специализиран подробен устройствен план за развитие на „Мини Марица Изток“, Рудник „Трояново – север“ – обект 1, за населеното място [населено място], в което попада и УПИ V – 117 в кв. 18 по плана на [населено мяст], общ. Раднево. По отношение на този имот е предприета отчуждителна процедура по Закона за държавната собственост, която не е завършена. Процесното искане, с което министърът на регионалното развитие и благоустройството е бил сезиран на 21.10.2025 г. е искане по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, подадено от заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ за изменение на устройствен план. Искането е отправено до компетентния за това орган съгласно чл. 124а, ал. 4, т. 2 ЗУТ, според който разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план, както и неговото изменение съгласно препращащата норма на чл. 136, ал. 1 ЗУТ, се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато имотът попада в обекти с национално значение. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ, компетентният орган в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. В посочения в закона едномесечен срок след постъпване на искането на П. И. Т., а именно до 21.11.2025 г. включително, не е издадена заповед от министъра, с която де се разреши изработването на проект за заявеното изменението, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Именно този мълчалив отказ е оспорен от страна на заявителя, като е установено, че жалбата му до съда чрез министъра е депозирана на 22.12.2025 г. При така изложените факти, подадената жалба се явява просрочена. Срокът за обжалване на мълчаливия отказ, формиран по реда на ЗУТ не е двумесечен, а е 14-дневен съгласно специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4, във връзка ал. 1 ЗУТ, която дерогира общата по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което жалбата е процесуално недопустима, като подадена извън законоустановения срок, който е изтекъл на 05.12.2025 г. Предвид изложените мотиви, жалбата на П. И. Т. срещу оспорения мълчалив отказ следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, с оглед на което следва да се отмени и протоколното определение от 09.03.2026 г., с което е даден ход по същество на съдебното производство. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 евро съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,