Определение № 50187 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1108/2022 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Е. Б. и Л. В. Д., представлявани от адв. П. К., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50409 от 31.07.2023г., като им бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба на насрещната страна в размер съответно на 10 400 лева с ДДС и 2300 лева с ДДС. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД, представляван от юрк. Ч., оспорва направеното искане. Намира, че разноски не се дължат, тъй като производство не се е развило, а присъдените с постановените решения разноски на двете страни са правилно определени и съобразени с изхода на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по настоящото дело определение № 50409 от 31.07.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 282 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 247/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260047 от 07.12.2020г. по т.д. № 212/2019г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която предявените от П. Е. Б. и Л. В. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД искове за законна лихва върху присъдените обезщетения в размер съответно на 420 000 лева и на 70 000 лева са отхвърлени за периода от 13.07.2018г. до 28.02.2019г. и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част, в това число в обжалваната от ответника ЗК „Лев Инс“ АД част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Л. В. Д. иск за разликата над 25 000 лева до 70 000 лева и на предявения от П. Е. Б. иск за разликата над 150 000 лева до 420 000 лева. В определението си настоящият състав не се е произнесъл по дължимостта на направените от страни разноски. С оглед обстоятелството, че не е допуснато касационно обжалване по подадената от касатора - ответник ЗК „Лев Инс“ АД касационна жалба, касаторите – ищци П. Е. Б. и Л. В. Д. имат право на разноски за защита срещу тази касационна жалба. По делото е постъпил отговор от пълномощника им адв. К., към който са приложени пълномощни и договори за правна помощ и съдействие. Видно от представените два договора, с тях е уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на въззивното решение в размер на 10 400 лева с ДДС – по договора с П. Б., и на 2300 лева с ДДС – по договора с Л. Д., като е посочено, че договорените възнаграждения са заплатени в брой. Настоящият състав приема, че посочените възнаграждения са договорени за осъществяване на защита срещу подадената от ЗК „Лев Инс“ АД касационна жалба, тъй като, от една страна, размерът им съответства на обжалваемия интерес по тази жалба, а от друга страна, съгласно посоченото в подадената от ищците П. Б. и Л. Д. касационна жалба за защитата по нея се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Поради това настоящият състав намира, че направеното искане е основателно и постановеното по делото определение № 50409 от 31.07.2023г. следва да бъде допълнено, като на молителките П. Е. Б. и Л. В. Д. бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД в размер съответно на 10 400 лева с ДДС и 2300 лева с ДДС Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,