Определение № 37 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 9/2013 г.

Г. Д. А. и Т. И. А., двамата от [населено място], са подали частна жалба вх. № 10422/26. 10. 2012 г. против определение по гр. д. № 615/2012 г. на ВКС, второ гражданско отделение. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: Гражданско дело № 615/2012 г. е образувано по молба вх. № 34943/16. 12. 2011 г., подадена от Г. А. и Т. А. за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 4891/2006 г. на Варненския районен съд. Молбата е оставена без разглеждане от състав на ВКС, второ гражданско отделение с определение № 315/05. 10. 2012 г. като недопустима. Констатирано е, че искането за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е направено след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, започнал да тече от деня на издаване на соченото от молителите ново писмено доказателство – удостоверение от 29. 03. 2011.. Посочено е, че искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не съответства на тази разпоредба, тъй-като не е налице съдебно установяване – присъда на наказателен съд или решение на граждански съд, за неистинност на документ. Частната жалба не съдържа доводи срещу връщането на молбата за отмяна във връзка с изтичане на тримесечния преклузивен срок от издаването на удостоверението от 29. 03. 2011 г.. Възраженията на жалбоподателите се отнасят за искането им за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като считат, че приложените към молбата за отмяна, постановления на прокуратурата представляват „нови обстоятелства” във връзка с понятието „надлежен съдебен ред” и дават основаие за разглеждане на молбата за отмяна. Доводите са несъстоятелни. Производството за отмяна е самостоятелно производство, допустимо само при изчерпателно и конкретно посочените основания по чл. 303 ГПК, които не могат да се прилагат разширително. В случая, жалбоподателите се позовават на налична, според тях, комбинация между две основания - прокурорските постановления в които се излагат съображения за истинността на скица, считат, че са нови обстоятелства по чл. 303, т. 1 ГПК и те са относими към надлежния съдебен ред по чл. 303, т. 2 ГПК. Съображения противоречат на изричната правна уредба и стандартната логика и следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение