Определение № 39 от 19.05.2020 г. на ВКС по д. № 143/2020 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 466 от 11.02.2020 г. на съдия-докладчик по н. ч. д. № 321/2020 г. на Софийския градски съд, с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е застъпил становището, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Благоевград, който не е събрал целия обем от информация дали обичайното пребиваване на санкционираното лице не е на адреса в [населено място], пропускайки да изследва собствениците на имота или други негови обитатели. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 15.01.2020 г. по н. ч. д. № 576/2019 г. Благоевградският окръжен съд е приел, че не е компетентният съд, тъй като по делото било установено, че лицето Л. Ц. (според данните от удостоверението) никога не е влизало на територията на Република България, респ. не е пребивавало в страната ни. При това положение е достигнал до заключението за невъзможност да бъде установено къде е обичайното пребиваване на засегнатото лице Л. Ц. на територията на България и в частност то не е в [населено място], където няма данни за негово имущество или за източник на доходи. Софийския градски съд също се е счел за некомпетентен, аргументирайки се, че от събраните данни от Благоевградският окръжен съд, по делото не се установява каквато и да било свързаност на засегнатото лице с Република България. Върховният касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Софийския градски съд. Разпоредбата на чл. 31 от ЗПИИРКДРНФС определя като компетентен съдът по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България. Когато те не са посочени в удостоверението – по посоченото в удостоверението местонахождение на имуществото или по мястото на източника на доходите на засегнатото лице. След като в случая Софийският градски съд е приел, че по делото не е установено посоченото в удостоверението обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКДРНФС, към която препраща чл. 31, ал. 3 от същия закон при определяне на подсъдността, той е съдът, компетентен да реши въпроса налице ли е основание за признаване на решението за налагане на финансова санкция. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44 НПК