Определение № 8083 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу определение № 17018 от 04.05.2026 г. по адм. дело № 11986 от 2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което съдебен състав на съда е отменил Решение №Ж-887/25.09.2025г. на КЕВР, с което е било прекратено административното производство пред Комисията, образувано по жалба вх.№В-17-44-20 от 09.12.2024г., подадена от Б. Т. срещу „Софийска вода“ АД и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за произнасяне по жалбата на Б. Т. срещу „Софийска вода“ АД при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за постановен в противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване на приложимата за казуса нормативна уредба. Излага доводи за нарушен процесуален ред за разглеждане на спора, като според касатора делото е следвало да бъде разгледано по реда на чл.145 и сл. от АПК. Релевира оплаквания и по съществото на спора. Не е съгласен и с присъдените разноски. Иска отмяна на определение № 17018 от 04.05.2026 г. на Административен съд - София-град, съответно да се отмени определението в частта за разноските, с която КЕВР е осъдена да заплати на адв. Аврамова сумата от 511.29 евро адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Б. П. Т., чрез адв. Аврамова оспорва частната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски. Заинтересованата страна - „Софийска вода“ АД не ангажира становище по спора. Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.230 от АПК, но е недопустима като подадена от страна, без право на обжалване на постановения съдебен акт. Производството пред Административен съд София-град е образувано по повод подадена жалба от Б. П. Т. от гр. София срещу Решение №Ж-887/25.09.2025г. на КЕВР, с което на осн. чл.41, ал.4, т.1 от Правилник за дейността на КЕВР и на нейната администрация е било прекратено административното производство, образувано по жалба вх.№В-17-44-20 от 09.12.2024г., подадена от Б. Т. срещу „Софийска вода“ АД. Административният съд е образувал производство по жалба на дружеството срещу така посоченото решение на КЕВР, като е разгледал същата по реда на чл.145 и сл. от АПК, насрочил е делото в открито съдебно заседание и обявил делото за решаване в съдебно заседание на 21.04.2026г. Вместо съдебно решение, на 04.05.2026г., съдебният състав на АССГ е отменил на основание чл.253 от ГПК, вр. чл.144 от АПК протоколното определение от 21.04.2026г, с което е даден ход по същество на спора и е постановил определение по реда на чл. 197 и сл. АПК. Приел е, че жалбата е основателна и е отменил решението на КЕВР за прекратяване на административното производство, постановил е връщане на преписката на Комисията с указание за постановяване на акт по същество при съобразяване на дадените в мотивите на определението указания. В мотивите на съдебния акт са развити подробни съображения по прилагане на материалноправните норми, относими за настоящия правен спор. Частната жалба на КЕВР е недопустима предвид Тълкувателно решение № 2/24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, според което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Задължителни са и за всички физически и юридически лица, участници в административните производства. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. С оглед на горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 200 АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане. Претенцията на ответната страна за разноски не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение