Определение № 130 от 09.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1558/2014 г.

Производството е по реда на чл.44 ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 24.09.2014 г. на съдията - докладчик по НАХД № 17441/2014 г. по описа на Районен съд - София, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадена е жалба от М. М. в качеството й на представител на [фирма] против наказателно постановление № 34-0000212/27.06.2014 г., издадено от и.д. директор на РД „АА” [населено място], с което на дружеството е била наложена имуществена санкция за нарушение на чл.25 от Наредба № 11/31.10.2002 на МТС. Въз основа на подадената жалба е било образувано НАХД № 1228/2014 г. по описа на Районен съд - Перник. С разпореждане № 521/08.09.2014 г. съдебното производство е било прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен съд – София. С разпореждане от 24.09.2014 г. на съдията - докладчик по НАХД № 17441/2014 г. по описа на Районен съд - София, съдебното производство е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. ВКС намира, че съдът, на който делото е подсъдно е РС – София. Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН определя компетентността за обжалване на наказателните постановления пред районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение. В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за бездействие. Правно дължимото от него действие е било да „отчете в ИА „АА” – [населено място] в срок до 01.03.2014 г.” полученото разрешително за международен превоз на товари № 79871, което се явява и мястото на извършване на нарушението, посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение