Определение № 384 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2017 г.

Производството е по реда на 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. към Медицински университет, с направено искане за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК, като на ответника по касационната жалба се присъдят направените за това производство разноски. Ответникът по молбата я оспорва, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, както е и основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, като в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената касационна жалба на противната страна, съдът не се е произнесъл по направеното искане. Предвид изложеното, искането е основателно и следва да бъде уважено. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на договореното от 1800 лева за касационното производство. В случая са предявени два обективно съединени иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Претендираното възнаграждение, като съдебни разноски, е прекомерно, предвид размера му – 1800 лева и обема на осъществената защита по делото за производството по чл.288 ГПК, изразяваща се в изготвянето на отговор на касационната жалба и липсата на особена фактическа и правна сложност на делото. Тъй като предявените искове са неоценяеми, то минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от същата наредба – по 300 лева за всеки един от обективно съединените искове, т.е. размера на дължимото възнаграждение, предвид и липсата на съществена фактическа и правна сложност, следва да е общо в размер на 600 лева. Предвид изложеното, състава на ВКС