Определение № 634 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 244/2025 г.

Производството е образувано по молба на „ЗД“БУЛ ИНС““ АД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК на Решение № 78/10.11.2022 г., постановено по т.д. № 131/2022 г. на ОС-Враца, в частта, с която молителят е осъден да заплати на Т. М. А. на основание чл. 432 КЗ сумата от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Д. Е. М., с когото А. е съжителствала фактически до смъртта му, настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахован при молителя водач на лек автомобил. В тази част решението на влязло в сила на 25.11.2023 г. Молителят твърди, че друго лице (С. Я. М.), а не Т. А., е съжителствало фактически с починалия М.. Сочи, че това обстоятелство има съществено значение за делото и че е новооткрито, тъй като е узнал за него едва на 07.11.2024 г. във връзка с т.д. № 97/2024 г. на ОС-Враца, образувано по предявен от М. в горепосоченото й качество иск за обезщетение за вредите от смъртта на М.. Ответникът по молбата Т. М. А. поддържа, че същата е подадена извън преклузивния срок, тъй като застрахователят следва да е получил извънсъдебна претенция от С. М. най-малко три месеца преди предявяване на иска по аргумент от чл. 380, ал. 1 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. По същество оспорва наличието на доказателства относно фактическото съжителство между С. М. и Д. М., като заявява, че производството по иска на М. е прекратено поради оттегляне с влязло в сила определение. По редовността и допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав намира следното: Молбата е подадена на 12.11.2024 г. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. От представеното от ответника определение за прекратяване на производството по т.д. № 97/2024 г. е видно, че исковата молба на М. е подадена на 12.09.2024 г. Следователно, независимо кога след тази дата е връчен препис от нея на настоящия молител, узнаването му за заявената претенция е станало не по-рано от три месеца преди подаване на молбата за отмяна. Ответникът по молбата не представя доказателства за твърдението си за по-ранно узнаване, а същото не може да бъде прието за основателно само поради наличие на разписана в закона процедура по извънсъдебно заявяване на претенцията на увреденото лице срещу застрахователя, доколкото няма сигурност за нейното спазване в конкретния случай. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК. Молителят е изложил надлежни твърдения относно соченото от него отменително основание в съответствие с дадените в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Следователно молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й по същество. Следва да се извърши поисканата от молителя справка, а искането за събиране на гласни доказателствени средства – да се отхвърли с оглед спецификата на производството по отмяна. Така мотивиран, Върховният касационен съд