Определение № 2320 от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1692/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. Д. Д. против Определение № 117 от 03.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10400/2024 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от него частна жалба срещу Определение № 23876 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10400/2024 г. по описа на Административен съд София град. Иска отмяна на обжалваното определение в тази част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение административния съд е отхвърлил искането на Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че дължимата се държавна такса е в размер на 30 лева, при което не се явява прекомерна, съответно при установените доходи и имущество на лицето не се явява непосилна за заплащане от него. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК, вр. чл. 236 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът вземат предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Към искането си за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима се за подадената от него частна жалба Д. е представил единствено декларация по чл. 227а, ал. 2, т. 2 от АПК, в която посочва получаван доход от инвалидна пенсия и притежаването на фирма като едноличен търговец. За останалите, относими към преценката на съда обстоятелства не са представени доказателства. При тази фактическа установеност настоящата инстанция счита, че за жалбоподателя не са налице основания за освобождаване от внасяне на дължимата се държавна такса. По делото липсват убедителни данни, че са налице обективни условия, които поставят страната в невъзможност да заплати указаната държавна такса, която е и в незначителен размер от 30 лв. Установените по делото обстоятелства не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимостта от освобождаване от държавна такса, поради което искането правилно е отхвърлено. При така изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение