Определение № 238 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. И. М. е подал частна жалба срещу разпореждане № 112 от 18.01.2012 г. по ч. гр. д. № 391/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което подадената от М. частна касационна жалба вх. № 10156 от 15.11.2011 г. и допълнението към нея вх. № 10320 от 21.11.2011 г. срещу разпореждане № 1332 от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 391/2011 г. на Врачански окръжен съд са върнати на подателя като подадени след изтичане на срока за обжалване. Доводът е за необоснованост на извода за подаване на частната жалба след преклузивния срок. Той се обосновава с твърдението за неправилно прилагане нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Съдът извърши проверка за допустимостта на частната жалба и намери следното. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна се установява следното: С определение № 431 от 31.05.2011 г. Врачански окръжен съд е потвърдил определение № 776 от 229.03.2011 г. на Врачански районен съд за прекратяване производството по гр. д. № 1003/2011 г. образувано по предявен от М. срещу [фирма] [населено място] ревандикационен иск, който е намерен за недопустим. Срещу това определение е подадена до ВКС частна жалба вх. № 6091 от 28.06.2011 г. Частната жалба е върната за администриране от Врачански окръжен съд, който с разпореждане № 1332 от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 391/2011 г. е разпоредил връщането й като просрочена. Приел е, че определението е съобщено на жалбоподателя на 10.06.2011 г., а касационната жалба е подадена на 28.06.2011 г. по пощата, видно от щемпела върху пощенския плик. На 15.11.2011 г. М. е подал до ВКС жалба, заведена с вх. № 10156, в която е посочил, че я подава по повод частна касационна жалба вх. № 6091 от 28.06.2011 г. и в изложението е заявил, че не е доволен от бездействието на деловодството на ВКС. На 21.11.2011 г. е подал също до ВКС допълнение към предходната ч. жалба, заведено с вх. № 10320, в което е представил препис от определението, което обжалва с ч. ж. вх. № 6091от 28.06.2011 г. и изложение на основанията за това. С писмо от 08.12.2011 г. ВКС е върнал описаните по горе жалба и допълнение към нея на ОС Монтана за преценка дали не съставляват частни жалби срещу разпореждане № 1332 за връщане на частна касационна жалба вх. № 6091от 28.06.2011 г. С обжалваното разпореждане № 112 от 18.01.2012 г. по ч. гр. д. № 391/2011 г. Врачански окръжен съд е приел, че от съдържанието на жалба се установява, че тя е такава срещу бездействието на деловодството на ВКС и забавеното произнасяне по подадена друга частна жалба. Изложил е съображения, че дори и да се приеме, че жалбата има характер на частна жалба срещу разпореждане № 1332 от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 391/2011 г. на Врачански окръжен съд, то тя е процесуално недопустима, като подадена след изтичане срока по чл. 275, ал. 2 ГПК. К. довод е за това, че страната не е била редовно уведомена за разпореждане № 1332. Касаторът не е живеел на посочения от него адрес, за което е уведомил съда с писмо от 04.07.2011 г. Следвало е да бъде призован от този адрес и не е имало основания да се прилага нормата на чл. 41 ГПК. Д. е неоснователен и неотносим към обжалваното разпореждане. Жалбоподателят е уведомен за постановеното разпореждане № 1332 по ч. гр. д. № 391/2011 г. на Врачански окръжен съд със съобщение от 22.07.2011 г., което на 27.07.11 г. е върнато в канцеларията на съда в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения от него адрес, а пребивава в София. Сведението е дадено от майка му, която е отказала да го приеме, тъй като няма връзка с адресата. С резолюция от 03.11.2011 г. съдът е постановил съобщението да се счита връчено на основание чл. 41 ГПК по съображение, че страната не е изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес. Срещу това разпореждане касаторът не е подавал частна жалба. С обжалваното разпореждане съдът се е произнесъл по жалба с вх. № 10156 от 15.11.2011 г. и допълнение към нея вх. № 10320 от 21.11.2011 г., които съобразно изложеното съставляват жалба срещу действията на служителите от деловодството на ВКС при регистрирането на частната жалба подадена от М. на 28.06.2011 г. и искане за извършване проверка дали е определен състав за произнасяне по нея. Приел е, че от тях не може да се направи извод, че са подадени за обжалване на разпореждане № 1332 от 22.07.2011 г. на Врачански ОС, с което е разпоредено връщане на ч. ж. вх. № 6091от 28.06.2011 г., като недопустима, поради подаването й след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 2 ГПК срещу определение на ВрОС, с което е потвърдено определението на Врачански районен съд за прекратяване производството по делото, образувано по предявен от М. срещу [фирма] [населено място] ревандикационен иск, който е намерен за недопустим. Като е съобразил датата на подаването им е приел, че дори и да съставлява жалба срещу това разпореждане, тя е подадена след преклузивния срок поради което е недопустима и е разпоредил връщането й. К. довод за отсъствие на основание за прилагане нормата на чл. 41 ГПК, след като касаторът е уведомил съда, за новия адрес в [населено място], на който пребивава е неоснователен. По делото няма доказателство това да е направено на 04.07.2011 г. По гр. д. № 391/2011 г. има данни, че касаторът е уведомил съда за адреса на който пребивава в [населено място] с молба заведена с вх. № 926 от 06.02.2012 г., поради което доводът е неоснователен. Д. наред с това е и неотносим предвид вида на искането заявено с „жалба” вх. № 10156 от 15.11.2011 г. и допълнение към нея вх. № 10320 от 21.11.2011 г. Обосновани от изложеното в тях са изводите на съда, че тя не съставлява частна жалба срещу разпореждане от № 1332 от 22.07.2011 г., а такава срещу действията на служителя от деловодството на ВКС. Съобразно изложеното не е налице основание за отмяна на обжалваното разпореждане и същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.