Решение № 1110 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 94, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията /КПК, Комисията/, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Ц. Трифонов, против Решение № 2056/25.04.2025 г., постановено по адм. д. № 25/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Решение № РС-452-24-135 от 25.11.2024 г. на КПК в частите, с които се: установява конфликт на интереси по отношение на П. И. Б.- директор на ОП „Регионално депо Разлог“ в периода от 29.11.2016 г. до 09.11.2023 г. и в това му качество, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, във връзка с издадени от него заповеди, /индивидуализирани подробно/, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.58, изр. първо, предл.четвърто от ЗПК, налага се глоба в размер на 5 000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ /отм./, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ (отм.); отнема се в полза на община Разлог от П. Б. сума в размер на 12 855, 80 лева, представляваща полученото от П. Б. нетно дневно възнаграждение за определени дати, индивидуализирани подробно, получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.); установява се конфликт на интереси по отношение на П. Б., в периода от 29.11.2016 г. до 09.11.2023 г., във връзка с издадени от него 5 бр. заповеди, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл.76, изр.първо, предл.четвърто ЗПК; налага се глоба в размер на 5 000 лева на П. Б. в периода от 29.11.2016 г. до 09.11 2023 г., на осн. чл.113, ал.1 ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл.70 ЗПК за извършено нарушение на разпоредбата на чл.76, изр.първо, предл.четвърто от ЗПК и се отнема в полза на община Разлог сума в размер на 670, 06 лева, представляваща полученото от него нетно дневно възнаграждение за пет дни, индивидуализирани подробно, получена от деянието, породило конфликт на интереси, на осн. чл.99, ал.1 от ЗПК. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен в сила обжалваният административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – П. Б., действащ чрез пълномощника си адв. Василев, в подаден отговор, в писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като развива съображения и в писмен вид. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства в производството пред Административен съд - Благоевград е установена следната фактическа обстановка: Оспорваното пред първоинстанционния съд решение е издадено в производство по реда на чл. 89, ал. 1, предл. първо от ЗПК, образувано по повод сигнал от 05.06.2024 г. при КПК, съдържащ данни, че Б., в качеството си на директор на Общинско предприятие „Регионално депо Разлог“ (ОПРДР), е издавал в своя полза заповеди за извънреден труд и допълнително материално стимулиране. По така подадения сигнал, с решение от 17.06.2024 г. на КПК, е образувано производство срещу П. Б. по реда на чл. 89 и сл. от ЗПК за установяване на конфликт на интереси в периода 29.09.2016 г. – 13.11.2023 г., в който същият е заемал длъжността „директор на ОПРДР“. След образуване на производството на 17.06.2024 г., на 16.08.2024 г. са изискани писмени доказателства от кмета на община Разлог по реда на чл. 90, ал. 3-5 от ЗПК, а срокът за приключване на производството е удължен на 09.09.2024 г. по реда на чл. 92, ал. 1, изр. второ от ЗПК до 17.10.2024 г. С покана от 11.10.2024 г. жалбоподателят Б. е поканен на 21.10.2024 г. за изслушване пред КПК във връзка с обстоятелството, че в периода от месец юни 2021 г. до 08.11.2023 г. е издавал в своя полза заповеди за извънреден труд. Видно от представената по делото декларация от 21.10.2024 г., подписана от Б., същият се е запознал по реда на чл. 90, ал. 6 от ЗПК, в сградата на КПК, с всички доказателства по преписката. На същата дата е проведено заседание на комисията, на което, по т. 2 от дневния ред, е изслушан Б.. Видно от приложения по делото протокол от заседанието, КПК е в пълен състав по арг. от § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК, а Б. е запознат с предмета на проверката, възможността си за защита и участие в производството. Протоколът свидетелства, че в хода на изслушването Б. поддържа позиция, че е издавал заповеди за извънреден труд, вкл. и за себе си, „със знанието на кмета“, че не е направил нищо на своя глава, както и че този труд е бил обективно необходим с оглед ограничения капацитет на депото, изискващ постоянно разстилане и уплътняване на приетите отпадъци. Заявил е, че като ръководител на ОПРДР няма заместник и сам управлява предприятието. На 25.10.2024 г. с материалите по преписката е запознат и адв. А. Джуров, вкл. с постъпилата на 23.10.2024 г. справка за месечни възнаграждения на Б.. На 28.10.2024 г. Б. е депозирал пред КПК възражение по реда на чл. 90, ал. 6 от ЗПК. В него е продължена защитната му теза от 21.10.2024 г., че не е действал в свой частен интерес, а в интерес на предприятието, че не е поставял себе си в по–благоприятно положение от останалите служители, които също е трябвало да работят извънредно, че трудовите му възнаграждения са нормативно съответни, както и че разходите и дейността на предприятието са контролирани без възражения от Общински съвет – Разлог. На 11.11.2024 г. от страна на КПК са изискани допълнителни писмени доказателства от кмета на община Разлог по реда на чл. 90, ал. 3-5 от ЗПК, относими към начина на формиране на заплатите в ОПРДР, структурата, състава на ОПРДР и отчетността на разходите на предприятието. Същите са представени на 15.11.2024 г. в КПК. Оспорваното решение от 25.11.2024 г. на Комисията е прието с единодушие от състава й по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК. Комисията е посочила, че Б. е нарушил чл.63, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ(отм.), респ.чл.81, ал.1 и 2 от ЗПК като не си е направил самоотвод и не е уведомил органа по назначаване-кмета на община Разлог, за наличие на частен интерес да получи заплащане на труда си, издавайки процесните заповеди. За да постанови своя съдебен акт и да отмени Решение № РС-452-24-135/ 25.11.2024 г. на КПК, първоинстанционният административен съд е приел, че решението е валиден административен акт, приет от компетентен орган; същото отговаря на изискванията за форма, формално е мотивирано, с изложена фактическа обстановка и формирани правни изводи, като са спазени изискванията на чл.92, ал.2 ЗПК. Впоследствие е уточнил, че решението е немотивирано и издадено в нарушение на материалния закон по отношение упражняването на санкционните правомощия на Комисията, развивайки правни съображения по Закона за административните нарушения и наказания и посочвайки, че нито ЗПКОНПИ(отм.), нито ЗПК уреждат друг ред, различен от общото правило на чл.18 от ЗАНН за търсене на административнонаказателна отговорност при нарушаване забраните по чл.58, изр.първо, предл.четвърто от ЗПКОНПИ(отм.) и по чл.76, изр.първо, предл.четвърто от ЗПК. Според мотивите на съда и двата посочени закона не допускат административно наказване на принципа на общата съвкупност на отделните деяния, следователно нито ЗАНН, нито ЗПКОНПИ (отм.), нито ЗПК предоставят аргумент да бъде разглеждано и санкционирано поведението на Б. при условия, аналогични на продължаваното престъпление по чл.26 от Наказателния кодекс. Изводът е, че продължаваното административно нарушение няма нормативна опора в националното законодателство, поради което и в решението няма мотиви, които да разкриват въз основа на кой материален закон Комисията е наложила административните наказания и по ЗПКОНПИ (отм.) и по ЗПК, т.е. същото е материално незаконосъобразно и издадено в нарушение на изискването за мотивираност. Посочено е, че решението е издадено в нарушение на принципа на истинност по чл.7, ал.2 АПК, на служебното начало по чл.9 АПК и на правилото на чл.35 от АПК, всичките те приложими в производството по чл.89 от ЗПК по аргумент от чл.97 ЗПК, както и в пряко нарушение на посочените като нарушени в него разпоредби. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е обективираното в касационната жалба възражение за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, касаещи приложимостта на ЗАНН. Върховният административен съд вече е имал възможността да изрази становище, че административното производство по реда на специалния ЗПКОНПИ(отм.), респ. по действащия ЗПК, не е с административнонаказателен характер. Съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ(отм.), респ. на чл.92, ал.4 от ЗПК, за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. На основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ(отм.), респ. чл.90, ал.5 от ЗПК, в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, а съгласно чл. 79 от ЗПКОНПИ(отм.), респ.чл.97 ЗПК, за неуредените в Раздел V въпроси се прилага АПК. В абсолютна колизия с материалния закон и трайната съдебна практика по отношение производствата за установяване на конфликт на интереси пред КПКОНПИ и впоследствие пред КПК е смесването на института на изключващите вината обстоятелства по НК с производството по установяване на конфликт на интереси. Комисията няма правомощията да „обвинява“ лицата и да доказва вина, а да установява административно нарушение по смисъла на ЗПКОНПИ(отм.) и ЗПК. Правилно административният орган е приел, че с оглед времето на тяхното извършване, е осъществен съставът на две нарушения, по отменения ЗПКОНПИ и по сега действащия ЗПК, съответно е наложил отделни наказания за тях, като е взел предвид промяната в нормативната уредба и необходимостта преценката за съставомерност на нарушенията да се осъществява с оглед действащите към момента на извършването им нормативни актове. Споделят се изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискванията на чл.92, ал.2 ЗПК. Правилно е прието, че производството е образувано в указаните срокове и при липса на съществено процесуално нарушение във връзка с неспазването на удължения срок за приключване на производството, предвид инструктивния му характер. За да се установи дали е налице конфликт на интереси или не, следва да се обсъдят и приложат разпоредбите на специалния ЗПК (респ. в случая и тези на отм. ЗПКОНПИ), в които са регламентирани редът и начинът за установяване на конфликт на интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ(отм.),респ.чл.70 ЗПК, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нормата на чл. 53 от ЗПКОНПИ (отм.), респ.чл.71 от ЗПК, определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а „облага“ представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Предвид посочената нормативна регламентация, може да бъде направен извод, че фактическият състав на конфликта на интереси по см. на чл. 52 от ЗПКОНПИ(отм.),респ. чл.70 ЗПК, изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПК, частен интерес на това лице по см. на законовите разпоредби и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност или на задълженията му по служба. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Достатъчно е лицето, заемащо висша публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. По делото е безспорно, че П. И. Б. е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал.1, т.50 от ЗПК. К. Г. е директор на ОП „Регионално депо Разлог“ в периода от 29.11.2016 г. до 09.11.2023 г. Както правилно е посочил административният орган, в това му качество, в периода от 18.06.2021 г. до 03.11.2023 г., той е издал заповеди, с които е наредил на служители на предприятието, в това число и на самия себе си, да положат извънреден труд извън установеното им работно време, с което е нарушил разпоредбите на чл.58 от ЗПКОНПИ (отм.),респ.чл.76 ЗПК. В случая частният интерес се обосновава с получаване на облага от нематериален характер, изразяваща се в помощ и подкрепа в своя полза и с материална облага, изразяваща се в получаване на доходи в пари – възнаграждение за осъществявания извънреден труд извън установеното работно време. Неправилно първостепенният съд е приел, че тъй като е установено, че процесният извънреден труд е полаган със знанието и неформалното съгласие на кмета на община Разлог, както и че издаването на заповедите е израз на установена практика, поощрявана от кмета, то не е нужно Б. да си прави отвод и да изиска издаване на заповед от кмета на общината в случай на необходимост или неотложност. За съставомерността на деянието по чл.52 от ЗПКОНПИ(отм.),респ.чл.70 от ЗПК, е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните висши/публични длъжности. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи тези длъжности осъществяват правомощията си на базата на лични интереси и роднински отношения, а не на законовоустановени критерии. Поради това и не е относимо към казуса обстоятелството, възприето от съда като възражение с основателен характер, дали кметът на общината е бил информиран/ формално или неформално/ за издаването от П. Б. на заповеди за полагане на извънреден труд. За издаването на заповеди на самия себе си, в гореописания смисъл, е била правилно и законосъобразно ангажирана отговорността на Б.. Предприетите от П. Б., в качеството му на директор на регионалното депо, действия по издаване на заповеди представляват форма на себеотчитане и себеоценяване, каквито специалният закон не допуска. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без дори да е задължително същият да е реализиран. Достатъчно е частният интерес да съществува като възможност, която мотивира лицето да действа, упражнявайки правомощията си. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Не се изисква облагата да е постигната или да е реализирана. В процесния случай облагата е и реализирана, а допълнителният към основното трудово възнаграждение доход в пари, по смисъла на закона, е получен от Б.. Правилно, предвид приложимите разпоредби, органът е постановил отнемане в полза на общината и държавата на възнаграждението, получено от Б.. Размерът на наложената глоба,на осн. чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ(отм.) и чл.113, ал.1 от ЗПК, е правилно определен към минимума, както и размерът на сумата, която следва да бъде отнета в полза на общината и държавата по реда на чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ(отм.) и чл.99, ал.1 ЗПК. С оглед гореизложеното, решението на Комисията се явява законосъобразно, поради което първоинстанционното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на П. Б. да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, пред настоящата инстанция следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски, включващи държавна такса /35,79 евро/ и юрисконсултско възнаграждение, последното от които съдът определя, на осн. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на 102, 26 евро, или общо 138, 05 евро. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,