Определение № 213 от 12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3637/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по две частни жалби вх. №№ 11444 и 11308/27. 10. 2015 г. по регистратурата на ВКС, подадени от К. А. Т., лично и в качеството му на пълномощник на М. И. Т., и от [фирма], чрез адв. П. Б. от АК – Х., против определение № 492, постановено на 28. 09. 2015 г. от състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по ч.т.д. № 2677 по описа на съда за 2014 г. С обжалваното пред настоящия касационен състав определение № 492/28. 09. 2015 г. по ч.т.д. № 2677/15 г. по описа на ВКС, са оставени без разглеждане, като недопустими, частните жалби на К. А. Т. и М. И. Т., подадени срещу определение № 388/06. 07. 2015 г., постановено от ВКС, ТК, състав на Първо т.о. по ч.т.д. № 2677/14 г., с което е потвърдено определение № 778/23. 04. 2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 1001/2013 г., с което въззивно определение на свой ред са оставени без уважение молби на [фирма], за изменение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, на постановеното по делото въззивно решение от 31. 01. 2014 г. В частните жалби се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частните жалби са неоснователни. Съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая определението на Пловдивски апелативен съд № 778/23. 04. 2014 г. е обжалвано по касационен ред (респ. – по реда, по който подлежи на обжалване постановеното по делото решение, съобразно чл. 248, ал. 3 от ГПК) и по частната жалба срещу него е постановено определение № 388/06. 07. 2015 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по ч.т.д. № 2677/14 г., с което обжалваното пред касационния състав въззивно определение на ПАС е потвърдено по същество. С това законоустановеният ред за обжалване на въззивното определение на ПАС за разноските е изчерпан, постановеното в производството по частната жалба срещу същото, определение на касационния съд не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, а частните жалби срещу последното, са недопустими. Като е оставил с обжалваното пред настоящия състав определение, без разглеждане частните жалби срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, касационният състав на Първо т.о. на ВКС, е постановил допустим и правилен съдебен акт, който поради изложеното следва да бъде потвърден. Изложените в частните жалби, с които настоящият състав е сезиран, подробни оплаквания срещу предходното, постановено определение № 388/06. 07. 2015 г., постановено от ВКС, ТК, състав на Първо т.о. по ч.т.д. № 2677/14 г., са извън предмета на настоящото производство, поради което и обсъждането им се явява недопустимо в производството с предмет законосъобразността само на определение № 492/28. 09. 2015 г. по ч.т.д. № 2677 по описа на съда за 2014 г. Същото се отнася и за изложените в частните жалби съображения, свързани с друго, цитирано в жалбите дело между същите страни – дело № 2678/15 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., както и основаното на тях искане за преюдициално запитване. Поради изложеното, частните жалби с която настоящият състав е сезиран се явяват неоснователни, а обжалваното определение - валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено, със законните последици. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,