Определение № 1032 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1231/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1, вр. чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Образувано е по молба на М. И. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила съдебно решение №3940 от 21.12.2022 г. по гр.д.№6475/2022 г. на СГС, поради противоречието му с влязлото в сила решение №20039636 от 11.02.2021 г. по гр.д.№74403/2019 г. на СРС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно дадените в т.5 на ТР по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения, фактическият състав на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че, противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая влезлите в сила съдебни решения, противоречието между които според молителя представлява основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, са постановени между различни страни. Решението по гр.д.№6475/2022 г. на СГС е постановено по иск на М. И. Т. срещу ЗАД „Алианц България“, а решението по гр.д.№74403/2019 г. на СРС – по иск на З. В. Р. срещу ЗАД „Алианц България“. Видно е също така, че липсва и идентичност на предмета на делата - разгледани са искове за обезщетяване на неимуществени вреди, които макар да са настъпили в резултат на едно и също ПТП, са търпени от различни увредени лица. С оглед изложеното, твърденията за наличие на посоченото основание не се явяват надлежни, а молбата за отмяна е недопустима и следва се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение