Определение № 513 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Боян Я. М. от [населено място] срещу разпореждане на Бургаския апелативен съд № 431/23.12.2015 г. по ч.т.д.№ 65/2015 г. по описа на същия съд, с което е върната молба с вх.№ 10714/30.11.2015 г. /с наименование „Искова молба за прогласяване на нищожност на разпореждане № 170/26.05.2015 г. по ч.т.д.№ 65/2015 г. по описа на АС-Бургас”/, подадена от жалбоподателя. Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт. В нея се излагат оплаквания, че постановеното разпореждане е неправилно – БАС незаконосъобразно и необосновано, в противоречие с процесуалните правила е счел, че по въпроса, предмет на исковата молба, има формирана сила на пресъдено нещо. Тази преценка съдът е извършил служебно, без възражение на ответника по иска, освен това не е имал компетентност да върне исковата молба, а само да я препрати на родово компетентния съд. По подробно изложени съображения се моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се разпореди съдопроизводствените действия по исковата молба да продължат от родово компетентния съд. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. За да мотивира извода си за недопустимост на исковата молба, подадена на 30.11.2015 г. чрез АС – Бургас до Върховен касационен съд, докладчикът по делото на администриращия съд е съобразил, че по искането за прогласяване нищожност на предходно разпореждане на АС - Бургас № 170/26.05.2015 г. за връщане на частна касационна жалба на Боян М. окончателно се е произнесъл ВКС по ч.т.д.№ 3188/2015 г. на ТК, І-во ТО, образувано по негова частна жалба, в което Върховният касационен съд е преценил валидността на разпореждането от 26.05.2015 г., при същите заявени основания за нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че при наличие на съвпадение в основанието и петитума на искането, независимо по кой ред е предявено пред съда - като оплакване при инстанционния контрол, по исков път или като възражение във вече образувано исково производство, съобразно чл.270, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при наличие на произнасяне по него, повторното сезиране със същото искане е недопустимо, в какъвто смисъл са мотивите в обжалваното разпореждане. За допустимостта на предявените молби, съдът е длъжен да следи служебно. Без самостоятелно значение е обстоятелството, че тази преценка е направена от по-горестоящ съд, чрез който е подадена молбата, доколкото същата подлежи на пряк инстанционен съдебен контрол, а разпореждането, което я обективира, не се явява порочно само на това основание. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение намира, че обжалваното разпореждане не страда от инвокираните от жалбоподателя пороци и следва да бъде потвърдено, с оглед на което