Определение № 4 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7395/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение06.01.2015 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 261/16.07.2014 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 4029/2014. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 261/16.07.2014 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 4029/2014, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение. Недоволна от определението е жалбоподателката Т. Д. П., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че решението, с което е осъдена да заплати обезщетение за пропуснати ползи по чл. 31, ал. 2 ЗС противоречи на определението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) по привременното ползване на делбения имот. Ответницата по жалбата Н. К. С. я оспорва, като счита, че двата съдебни акта не са противоречиви, тъй като в двете производства са участвали различни страни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от състав на Върховния касационен съд, първоинстанционно е и туря край на производството по отмяна, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с решението, чиято отмяна се иска вземането за обезщетение по чл. чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 11.02.2000 – 07.03.3007 г. е установено със сила на пресъдено нещо, докато с решението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) такова вземане не е отречено със сила на пресъдено нещо. Правилно съдът е приел, че двете съдебни решения не си противоречат, тъй като имат за предмет различни искания на едно и също основание между същите страни. С искането за привременно разпределяне на ползването съдът може да присъди обезщетение, но само ако разпредели ползването привременно, като вземането за обезщетение възниква от изпълнението на постановената привременна марка; докато с иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се признава или отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за обезщетение, когато ползването не е разпределено с привременна или окончателна мярка. Като е стигнал до същите извади, макар и по други съображения, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 278 ГПК
- чл. 282, ал. 2 ГПК
- чл. 31, ал. 2 ЗС
- чл. 274, ал. 2