Определение № 35 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 433/2015 г.

Производството е образувано по молба вх. Nо 14/ 04.01.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, заявена от М. А. М. от [населено място], [община] с искане за отмяна на влязло в сила Решение от 16.06.2011 година по гр.В.д. Nо 150/ 2011 година на ОС- Монтана, в частта, с която е отменено частично Решение от 22. 03. 2011 година по гр.д. 635/2010 година на РС-Берковица и е постановено ново, с което е прието за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на П. Г. А. /починала в хода на производството/ М. А. М. и С. А. М., че ищеца по делото М. А. М. е изключителен собственик, на основание наследство и давностно владение на 6.280 дка, представляващи югозападната част на ПИ X- пасище, целият с площ от 11.504 дка с описаните граници по скица на в.л. и разноски по делото. С молбата за отмяна се поддържа се, че основание за исканата отмяна са новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства намиращи се по преписка вх. Nо 18463/19.02.1992 година на ОбС Земеделие/ ПК/ [населено място], образувана по заявление на наследодателя на ищеца М. А. М. - А. М. А. за възстановяване на притежаваните от него земеделски земи, касаещи възстановяването на земеделски земи по гр.д. No 38/1997 год. на РС-Монтана, припокриващи се с имота, предмет на решението, чиято отмяна се иска. В кориците на делото е приложена „искова молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК “ на решение по гр.д. No 150/2011 година на ОС-Монтана с вх. No 9/22.11.2012 година с довод, че е налице противоречие с Решение по гр.д. Nо 731/2003 год. на РС-Берковица, потвърдено с решение от 18.06.2007 год. на ОС-Монтана и с Решение на ВКС No 1121/ 26.09.2008 година по гр.No. 5049/2007 година на ВКС-V г.о. по реда на чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./, т.е. по същество довод за наличие на основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК. С допълнителна молба от 05.02.2015 година М. А. М. излага обстоятелствата, касаещи начина и момента на узнаване на действията на ответника М. А. М., както и писмени доказателства Решение 7682/01.06.2011 година по адм. д. 16773/2009 година на ВКС, Протокол 9 /21.02.1979 година на селищна система [населено място] по 76 ПМС, Клетвена декларация на А. М., баща на М. А. за притежавани лозе в селски лозя- 0.7 дка,, люцерна селски лозя- 1.5 дка, и др. без да е посочено лозе от 4.5 дка в м.“Г. р.“, Клетвена декларация на М. А., Копие от Скица на вещо лице, като се иска отмяна и оставяне в сила на решението на първата инстанция. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от ответната страна по молбата за отмяна С. А. Ц., която счита, че молбата за отмяна на сестра и М. А. М. е основателна .Писмен отговор становище от М. ангелов М. няма постъпило. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Не са налице предпоставки за допускане молбата за отмяна за разглеждане в открито съдебно заседание, същата е подадена извън срока на чл. 305 ал.1 т.1 ГПК респ. чл. 303 ал.1 т.4 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна, включващо имплицитно проверка и по допустимостта на самото отменително производство. При липсата на установени от закона конкретни условия за допускане на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество в открито съдебно заседание следва да се ограничи до наличие на условията за надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. Не може да има спор, че като необжалваемо решението от 16.06.2011 година по гр.В.д. No 150/2011 година на ОС-Монтана, чиято отмяна се иска е влязло в сила по реда на чл. 296 т.1 ГПК, а именно с постановяването му от въззивната инстанция - т.е на дата 16.06.2011 година. Подадените първа по време „искова молба, с правна характеристика на молба за отмяна „ както и последвалите молба за отмяна и молба - допълнение, са с най-ранната дата 22.11.2012 година, поради което следва да се приеме, че инициираното производство за отмяна се явява процесуално недопустимо. Отменителното производство не може да бъде допуснато предвид липсата на представени по делото новооткрити доказателства или нови обстоятелства, в срока по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК, с оглед на посочените такива от молителката. Писмените доказателства по преписка в х. Nо 18463/19.02.1992 година на ОбС Земеделие/ ПК/ [населено място], образувана по заявление на наследодателя на ищеца М. А. М. - А. М. А. за възстановяване на притежаваните от него земеделски земи, както и Клетвена декларация на А. М., баща на М. А. за притежавани лозе в селски лозя- 0.7 дка,, люцерна селски лозя- 1.5 дка, и др. без да е посочено лозе от 4.5 дка в м.“Г. р.“, Клетвена декларация на М. А., се намират в кориците на делото,поради което срокът по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК тече от датата на постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска и който тримесечен преклузивен срок е изтекъл към дата 16.09.2011 година. Представените с допълнителната молба писмени доказателства - Решение No 7682/01.06.2011 година по адм. д.No 16773/2009 година на ВКС, Протокол No 9 /21.02.1979 година на селищна система [населено място] по 76 ПМС и Копие от скица на вещо лице, също не моце да бъдат приети като доказателство за наличие на спазен преклузивен срок, тъй като първото от тях има характер на нововъзникнало доказателство, а останалите са съществували и са били известни на страната / няма твърдения в обратната насока/ в хода на исковия процес, приключил с постановеното решение от 16.06.2011 година. Доколкото безсъмнение може да се констатира противоречие относно изводите на съдилищата по въпроса за собствеността на признатите като собственост на М. А. М. части от спорния имот в мотивите на съда съответно по Решение по гр.д. Nо 731/2003 год. на РС-Берковица, потвърдено с Решение от 18.06.2007 год. по гр.д.No 176/2007 год. на ОС-Монтана и Решение на ВКС No 1121/ 26.09.2008 година по гр.No. 5049/ 2007 година на ВКС-V г.о., постановено по реда на чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./ и решението, чиято отмяна се иска – това от 16.06.2011 година по гр.В.д Nо 150/2011 година на ОС-Монтана, т.е. може да се напарв3и извод за наличие на основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК, то установеният в чл. 305 ал.1 т.4 ГПК преклузивен срок –тримесечен от влизане в сила на последното решение, отново е изтекъл към 16.09.2011 година и подадената през 2012 година молба за отмяна е процесуално недопустима. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия