Определение № 65 от 09.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 632/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Николай М. Д. - от[населено място] срещу Решение № 39 от 5.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 23/ 2010 г. на В. окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 185 от 20.Х.2009 г. по гр.д. № 396/ 2009 г. на Свищовски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на Д. Г. П. - от[населено място] срещу Николай М. Д. - от[населено място] е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 2500 лв. по Запис на заповед от 17.ІІІ.2007 г., със законната лихва от 10.ІV.2009 г., с оплакване за неправилност, нищожност и недопустимост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че настоящият спор е решен в противоречие с практиката на ВКС - има несъответствие в произнасянето на въззивния съд по третирания от него въпрос, както и че е от значение за точното прилагане на закона - решението противоречи на Р.№ 221/ 26.V.2008 г. по т.д. №893/ 2007 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Д. Г. П. - от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателят не сочи кой е “третираният от съда въпрос”, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а практически такива жалбоподателят не сочи, като поддържа, че въпросът “е от значение за точното прилагане на закона”, каквато хипотеза не се съдържа в нито едно от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изложените съображения за същността на менителничното правоотношение и за съдържанието на исковата молба, не съставляват основания за допускане на касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение