Определение № 50137 от 12.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1149/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9552/24.01.2020 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от С. Б. Г. /с предходно име Й. Г./, за отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Г. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и размер 5 007 869, 70 лв. – обезщетение поради неоказано съдействие от банката при сключване на окончателен договор между молителя и трето лице на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, с което той е пропуснал да реализира ползи. Молителят твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличието на новооткрити писмени доказателства, които установяват обстоятелства от съществено значение за делото. С тях молителят заявява, че се е снабдил след постановяване на определение № 269/12.12.2018 г. по т. д. № 1159/2018 г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 529/2017 г. Молбата е подадена в срок в съответствие с твърденията на молителя, че на 24.10.2019 г. се е снабдил с нови писмени доказателства във връзка с прокурорска преписка № 10501/2019 г. на СГП. В тези документи се твърди да присъства признание на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /с предишно наименование „НЛБ Банка Запад-Изток“ АД/, че сумите, за които са били издадени изпълнителни листове, са били събрани от молителя поради грешка. Той счита, че тази грешка всъщност представлява умишлено действие с цел увреждане на неговите интереси. Твърди, че решаващият извод на Апелативен съд София в решението, чиято отмяна търси, е, че :„Отказът на банката да поиска спиране на принудителното изпълнение, вкл. и по отношение на процесния ипотекиран имот, не представлява противоправно поведение“. Този извод е незаконосъобразен, предвид съдържанието на имейл с дата 08.01.2009 г. и автор Д. В., който е приложен към молбата за отмяна. Банката е злоупотребила с правата си като по този начин е нарушила изискването на чл. 289 ТЗ, според който упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва с намерение да се увреди другата страна. В тази посока са изложени подробни аргументи защо според молителя банката е действала недобросъвестно като не е спряла изпълнителното производство при узнаване на обстоятелството, че Г. е сключил предварителен договор за продажба на ипотекирания имот с купувача „Ориент Т.“ ЕООД за цена, много по-висока от тази, получена при осъществената публична продан. Банката е нарушила партньорските отношения с молителя, тъй като Г. не е бил просто кредитополучател, но и партньор и според уговорката в чл. 5.3. от договора банката е следвало да получи допълнителна такса за успешно приключване на проекта, който тя е финансирала с отпуснатия кредит. В същия договор кредитополучателят Г. е поел задължение да не получава финансово съдействие от други банки, финансови институции и трети лица без предварително съгласие на банката кредитодател. В молбата се заявява искане за приемане и на други писмени доказателства, както и изслушване на двама свидетели при довеждане, които да установят причините ръководството на банката да пристъпи към продажба на имотите, които служат като обезпечение на кредита, както и отношенията с молителя и неговото желание да му бъде позволено да рефинансира кредита и да продаде имотите на трето лице Ответникът „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД оспорва молбата като процесуално недопустима, евентуално като неоснователна. Твърди, че в молбата не е уточнено кои от представените писмени доказателства са новооткрити, тъй като една част от тях са били представени по предходни дела, включително предходно производство по чл. 303 ГПК, образувано в т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. Заявява, че молителят е имал възможност да се запознае с документите по прокурорската преписка много по-рано, тъй като тя е прекратена през месец август 2019 г. Отделно, сочи, че твърденията банката да е упражнила недобросъвестно правата си, полагайки особени усилия да събира суми, които не са били дължими, не са били излагани като твърдения в производството по гр. д. № 1446/2014 г. на СГС, респективно по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София. В това производство факти и обстоятелства, възникнали след 2010 г., не са били разглеждани. В този смисъл в отговора навежда и допълнително твърдение за недопустимост на молбата. Наред с това, излага аргументи и за нейната недопустимост поради липса на правен интерес, тъй като, дори да бъде отменено решението на Апелативен съд София, то евентуалното вземане на молителя за пропуснати ползи е погасено по давност. Постановлението за възлагане на продадения ипотекиран имот е от 04.08.2010 г., следователно давността е изтекла към момента на подаване на молбата за отмяна – 2022 г. Изложени са и твърдения, че представените с молбата доказателства са неотносими към производството по отмяна. Сигналът до МВР е за събиране на суми по изпълнителен лист от 2016 г., който не е бил в предмета на производството по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София. Същото важи и за представеното от молителя удостоверение от 16.01.2015 г. по образувано изпълнително дело на ЧСИ Н. М.. Имейлът от 08.01.2009 г. с автор Д. В. е бил предмет на т. д. № 2660/2019 г. на ВКС. Останалите доказателства са неотносими към предмета на производството. Ответникът възразява срещу допускането на двама свидетели, тъй като е недопустимо установяването с гласни доказателства на обстоятелствата, на които се основава искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесуалният представител на банката формулира искане за приобщаване на преписката по гр. д. № 1446/2014 г. на СГС за трите инстанции и тази по т. д. № 2660/2019 г. на ВКС С допълнителна молба вх. № 502103/12.04.2023 г. ответникът излага допълнителни аргументи относно неотносимостта на представените от молителя писмени доказателства и представя като доказателства определение № 20069717/01.12.2022 г. по гр. д. № 60027/2015 г. и молба вх. № 0200/13374/06.10.2021 г. С молба вх. № 502790/02.06.2023 г. молителят чрез новия си процесуален представител заявява становище, че имейлът от 08.01.2009 г. е представен към молбата за отмяна не като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а като документ от значение за доказване на твърденията му за тенденциозно и недобросъвестно отношение на банката към него, за предприемане на всякакви действия в негов ущърб от позицията на икономически по-силен субект. Настоява да бъде уважено искането за разпит на свидетели. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, намира, че молбата за отмяна е редовна. Същата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, преценен с оглед твърденията на молителя за датата, на която са станали известни сочените да са нови писмени доказателства, както и липсата на насрещно ангажирани доказателства, които да ги оборват. Молбата е насочена срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК. Следва да бъдат приложени по настоящото дело гр. д. № 1446/2014 г. на СГС, в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, т. д. № 1159/2018 г. на ВКС, I т.о. и т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, II т.о. Предвид това, не е необходимо да бъдат изрично приемани съдържащите се в тях актове на съда и писмени доказателства, на които молителят в настоящото производство се позовава и наново представя. Допустимо е да бъдат приети като писмени доказателства: молба вх. № 10501/2019 г. на СГП; справка на МВР, СДВР, Отдел „Икономическа полиция“, рег. № ПО 513000-59356/18 г.; писмо от МВР, СДВР, вх. № 513000-59359/18 г. от 08.01.2019 г.; писмо от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изх. № 0200/4243/16.01.2019 г.; писмо на МВР, СДВР, вх. № 513000-59359/18 г. от 14.03.2019 г.; писмо от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изх. № 0200/5250/03.04.2019 г., тъй като, макар да са били представени в производството по т. д. № 2660/2019 г., не са били приети от съдебния състав. Тяхното правно значение и доказателствена стойност ще бъдат обсъдени от настоящия състав с акта му по същество. Останалите документи, представляващи договор за кредит № 127/04 г.; погасителен план към него; счетоводна справка изх. № 0200/0554/03.07.2009 г.; счетоводна справка изх. № 0200/0647/29.07.2009 г.; счетоводна справка изх. № 0200/0816/25.03.2014 г.; анекс № 11/127; изпълнителен лист от 2009 г. по гр. д. № 37395/2009 г.; изпълнителен лист от 2009 г. по гр. д. № 38654/2009 г. на СРС; счетоводна справка изх. № 0200/3306/06.10.2015; извлечение от сметка на Й. Г. не следва да бъдат приети, тъй като не се сочат като такива, които да не са били известни на молителя преди постановяване решението, чиято отмяна се претендира. Не следва да бъде приет имейл от 08.01.2009 г. с посочен подател Д. В.; публикации в пресата; извлечение от Служба по вписванията; протокол и решение по т. д. № 2660/2020 г. на ВКС, II т.о.; възражение вх. № 3097156/13.12.2018 г.; заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вх. № 3067820/06.10.2015 г.; удостоверение от ЧСИ, рег. 841 № 014797/16.01.2015; изпълнителен лист от 14.01.2016 и заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 60027/2015 г. на СРС, тъй като в една част те се явяват неотносими към предмета на делото, а в друга - са били подробно обсъдени в решението по т. д. № 2660/2020 г. на ВКС в предходното производство по чл. 303 ГПК. При извод за неоснователност на искането за допускане на част от представените писмени доказателства, формулирано от молителя, то неоснователно се явява и искането на ответника за приобщаване към доказателствения материал на определение № 20069717/01.12.2022 г. по гр. д. № 60027/2015 г. и молба вх. № 0200/13374/06.10.2021 г. Искането за допускане на свидетели следва да бъде оставено без уважение, тъй като е недопустимо с гласни доказателства да се установява съществуването на обстоятелствата, на които се основава молбата по чл. 303 ГПК, а от друга страна, обстоятелствата, които ще бъдат установявани чрез разпита им, се явяват неотносими към предмета на делото. В това производство не се изследва правилността на въззивното решение, чиято отмяна се търси. Така мотивиран, съдът