Определение № 21 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 893/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. М. И. Б., с която се иска изменение на постановеното в производство по чл. 290 ГПК по настоящото дело решение № 540 от 11.09.2024 г. в частта за разноските. Изложени са доводи, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение, в размер на 8 885 лв. за всички инстанции за осъщественото безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на А. М. А. и З. М. К., не съответства на фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и положената от процесуалния представител работа. Посочено е, че дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ възлизало на сумата от 25 300 лв. за съдебна инстанция или общо 75 900 лв. Ответната страна „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, с писмено становище, оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна поради следните съображения: При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени дадените указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., от които следва, че националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа. В настоящия случай се налага изменение на определеното адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция в полза на адв. Б.. За изчисляването му следва да се съобрази, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, материалният интерес е голям, събирани и обсъждани са множество доказателства, а адвокатът е имал активно процесуално поведение, като е подал подробно обосновани искова молба, въззивна и касационна жалба и е участвал в заседанията по делото. Съдът съобразява като ориентир и посочените размери на адвокатски възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на които се позовава в случая и молителя. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, съгласно която адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (в този смисъл е определение № 1150 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1612/2023 г., ІІІ г. о., определение № 465 от 15.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4206/2015 г., I г. о., определение № 178 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., определение № 118 от 17.03.2022 г. по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о. и др.). В настоящия случай договорите за първоинстанционното производство са били сключени на 03.11.2020 г., за въззивното производство са представени в откритото съдебно заседание на 04.07.2022 г. и следователно при определяне на дължимото възнаграждение за тези инстанции следва да бъдат съобразени правилата на цитираната наредба, в редакцията им от 31.07.2020 г. (ДВ, бр. 68 от 2020 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, същото възлиза на сумата от 8 730 лв., а съобразно съотношението между уважената част от иска и предявения иск, същото възлиза на сумата от 2 430,75 лв. за всяка от двете инстанции. За касационното производство е приложима редакцията на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата от 04.11.2022 г. (ДВ, бр. 88 от 2022 г.), съгласно която минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 19 050 лв., а съобразно съотношението между уважената част от иска и предявения иск, същото възлиза на сумата от 5 292,09 лв. Следователно общата дължима сума за защита пред въззивната и касационната инстанция възлиза на 10 153,59 лв. След приспадане на вече присъдените 8 885 лв. ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати допълнително още 1 268,59 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,