Определение № 3347 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Т. срещу определение № 2340 от 27.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2588 от 2023 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 5743 от 22.05.2023 г. срещу определение № 303 от 28.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 526 от 2023 г. на Върховния касационен съд, в потвърдителната и в отхвърлителната му част.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав. Правят се искания за отвод на състави по други дела на ВКС и за спиране на производството до приключване на преюдициални дела.

Ответникът по жалбата В. В. Войски не излага становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и като такъв подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение № 2340 от 27.07.2023 г. по гр.д.№ 2588 от 2023 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. е оставена без разглеждане подадената от С. С. Т. частна жалба вх.№ 5743 от 22.05.2023 г. в частта, с която се обжалва определение № 303 от 28.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 526 от 2023г. на ВКС, ГК, първо г.о. в следните части:

• частта, с която е потвърдено определение № 50166 от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4634 от 2021 г. на ВКС, ГК, второ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молба на С. С. Т., инкорпорирана в молба вх.№ 6623 от 04.08.2022 г., за изменение на постановеното по същото дело решение № 11 от 23.02.2022 г. в частта за разноските;

• частта, с която е оставено без уважение искането на Т. за спиране на производството по ч.гр.д.№ 526 от 2023 г. на ВКС, ГК, първо г.о. на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК.

В мотивите на обжалваното определение е посочено, че постановеното определение № 303 от 28.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 526 от 2023 г. на ВКС, ГК, първо г.о. в частта, с която е потвърдено определение № 50166 от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4634 от 2021 г. на ВКС, ГК, второ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, е окончателно, поради което жалбата в тази част се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Прието е още, че определението, с което съдът отказва да спре производство по делото на основанията, посочени в чл.229 ГПК, не е от тази категория съдебни постановления, които подлежат на обжалване, защото няма преграждащо процеса действие и защото законът не е предвидил изрично такава възможност, поради което жалбата срещу това определение също е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено поради следното: Определението, с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на решение № 11 от 23.02.2022 г. в частта за разноските /в случая определение № 50166 от 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4634 от 2021 г. на ВКС, ГК, второ г.о./, прегражда по-нататъшното развитие на делото и съгласно чл.274, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. С определение № 303 от 28.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 526 от 2023 г. на ВКС, ГК, първо г.о. ВКС се е произнесъл с потвърдително определение, с което е изчерпан редът за инстанционен контрол и последваща жалба срещу това определение се явява недопустима. Затова правилно с обжалваното определение № 2340 от 27.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2588 от 2023 г. съставът на ВКС, ГК, първо г.о. е оставил частна жалба вх.№ 5743 от 22.05.2023 г. без разглеждане в тази й част.

Определение № 303 от 28.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 526 от 2023 г. на ВКС, ГК, първо г.о. в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Т. за спиране на производството по ч.гр.д.№ 4634 от 2021 г. на основание чл.229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК, не е преграждащо развитието на делото и поради това не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Това определение не попада и в приложното поле на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, доколкото законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му. Затова правилно с обжалваното определение № 2340 от 27.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2588 от 2023 г. съставът на ВКС, ГК, първо г.о. е оставил частна жалба вх.№ 5743 от 22.05.2023 г. без разглеждане и в тази част.

Обжалваното определение не е и нищожно, както необосновано твърди жалбоподателката. То е постановено от надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че съдебният състав е ненадлежен, тъй като съгласно чл.9 ЗСВ бил определен само един от тримата съдии от съдебния състав, произнесъл се по частната жалба, а другите двама били произволно назначени или присламчени. Видно от приложения по делото протокол за избор на съдия, електронно е бил определен докладчикът по делото- съдия А. К., а останалите двама съдии са в постоянния състав, в който е разпределен за работа съдия К. съгласно заповед № 41 от 10.01.2023 г. на Председателя на ВКС, разпореждане № 47 от 26.04.2023 г. на Зам.председателя на ВКС и ръководител на ГК и съобразно т.6.1 от раздел II от утвърдените със заповед № 1771 от 16.07.2018 г. на Председателя на ВКС Правила за образуването и случайното разпределение на делата във ВКС.

Предвид на всичко гореизложено обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е и като такова следва да се остави без уважение искането на жалбоподателката за спиране на настоящото частно гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК касационното производството може да се спре само във фазата, в която ВКС е дал ход за разглеждане на делото по същество на основание чл.295, ал.2 ГПК. Във всички останали случаи на горните основания делото може да бъде спряно само от въззивния съд, след като ВКС обезсили първото въззивно решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по същество. Настоящото дело не е касационно във фазата на отменено въззивно решение и даден ход на делото пред ВКС по същество, а частно гражданско дело, по което ВКС не може да постанови спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 или т.5 ГПК.

Неоснователно е и като такова следва да бъде оставено без уважение и искането на жалбоподателката за отвод на съдиите по предходни производства, образувани пред ВКС по жалби на същата жалбоподателка. Тези искания са били предмет на разглеждане от съдиите по предходните дела, а настоящият състав на ВКС не е компетентен да постановява отвод на други съдии по други дела. Последното важи и относно т.нар. сигнал за незаконни съдебни състави във ВКС по всички дела и производства до момента, който също не може да бъде предмет на частното производство по чл.274, ал.2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение