Определение № 236 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1207/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 70941/16.VІІ.2020 г. на софийското „Трейс БГ” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, което до 20.VІ.2020 г. е било с фирмено наименование „Трейс-София”, подадена от негов юрисконсулт, чийто предмет е спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 1109/3.VІ.2020 г. по т. д. № 80/2020 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, с което това дружество е било осъдено – на основанията по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - да заплати на пернишкото „Маримекс” ООД /ЕИК[ЕИК]/ сумата 106 684.16 лв. /с вкл. ДДС/ и ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на делото (23.І.2019 г.) и до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 32 513.74 лв. за периода 23.І.2016 г. – 23.І.2019 г. Съответно на датата 23.VІІ.2020 г. ищцовото „Маримекс” ООД-гр. Перник се е снабдило с изпълнителен лист за горепосочените суми, видно от разпореждането на съдията-докладчик по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК от 9.VІІ.2020 г. и щемпела на канцеларията на САС за получаването на изп. лист от пълномощника на пернишкия търговец. Като поддържа, че касационната му жалба (с вх. № 70399 от 9.VІІ.2020 г. по описа на САС) е подадена своевременно, в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата 8.VІ.2020 г., когато е било извършено връчването на преписа от осъдителното въззивно решение, чието изпълнение той претендира да бъде спряно, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно бил внесъл по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на сбора от двете присъдени суми и 61.79% от дължимата законна лихва върху първата от тях парично обезпечение в размер на 149 085.90 лв., молителят „Трейс БГ” ЕАД-София претендира искането му за спиране изпълнението на този невлязъл в сила съдебен акт /по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК/ да бъдело уважено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по настоящата молба с правно основание по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следните данни по делото: Касационната жалба на софийското търговско дружество настоящ молител срещу осъдителното решение на САС, чието изпълнение се претендира да бъдело спряно, е подадена с вх. № 70399 по описа на САС на датата 9.VІІ.2020 г., т.е. същата е постъпила в пределите на преклузивния 1-месечен срок по чл. 283 ГПК, считано от връчване на преписа от този съдебен акт по съществото на спора: осми юни т. г. Изводът се основава върху съдопроизводственото правило на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК: предвид данните по делото, че касационната жалба на „Трейс БГ” ЕАД-София е била изпратена по пощата ( видно от товарителница № 5300208475532/8.VІІ.2020 г. ) Видно от приложената служебна справка на счетоводството на ВКС от 24.VІІ.2020 г. е, че по специалната набирателна сметка на този съд търговското дружество молител в настоящето производство е депозирало на 15 юли 2020 г. сума в размер на 149 085.90 лв. (сто четиридесет и девет хиляди, осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки) - съответна на сбора от присъдените в негова тежест с горното осъдително въззивно решение две суми и ведно с 61.79% от дължимата законна лихва върху първата от тях. С оглед горните констатации се налага извод, че в случая са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 1109/3.VІ.2020 г. на САС, ТК, 9-и с-в, по т. д. № 80/2020 г., тъй като е достатъчно внасянето на сбора от присъдените с него две суми в полза на ищцовото „Маримекс” ООД. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение