Решение № 11442 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2011 г.

Решение № 11442 от 19.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Исин" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Б. Слатина, ул. "Хр. Ботев" № 10, представлявано от управителя Румен Найденов Младенов, чрез адв. Вл. Чернев, против Решение № 2 от 12.01.2011 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 524 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 061000346/06.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 260/14.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е определен корпоративен данък по ЗКПО и ЗКПО(отм.) както следва: за 2003 г. - 23 271,99 лв.; за 2004 г. - 7 999,56 лв.; за 2005 г. - 6 052,96 лв.; за 2006 г. -11 209 лв. и за 2007 г. - 545,60 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за основание за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК поради водене на счетоводството на ревизираното лице в нарушение на чл. 12 от Закона за счетоводството. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея, оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че са доказани условията на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по-конкретно - воденото от ревизираното лице счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и след проверка на формирането на данъчните основи за всяка една от годините, предмет на ревизията, е направил извод за законосъобразно формиране на тези основи, съответно за законосъобразното определяне на преките данъци. Във връзка с наличието на основание за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК е и единственото касационно оплакване в касационната жалба, което е неоснователно. В хода на ревизията, не са били представени: главна книга за 2003 г.; аналитичната отчетност на резултативната сметка 123 за всички периоди; протоколите за добитата от ревизираното лице продукция за всички периоди; инвентаризационни описи за наличните материали, продукция и незавършено производство за всички периоди; хронологии на сметки от групи 20, 60 70 от сметкоплана и аналитична отчетност за отделните видове дейности. Констатирано е, че салдото на сметка 303 към края на 2003 и 2004 г., съответно - началото на 2005 г. по съответните оборотни ведомости не е равно с отразеното в активната част на съответната част от балансите към ГФО за 2003 и 2004 г., данните в ОПР към ГФО не съответстват на тези, отразени в годишните оборотни ведомости за тези години; крайните салда на резултативната сметка 123 за 2006 и 2007 г. не съответстват на оборотните ведомости за тези години, както и на декларираната данъчна загуба в ОПР и на декларирания ФР за тези години. Ревизираното лице не е оспорило и само е признало наличието на очевидни фактически грешки в салдата при отчитането на готовата продукция; не е представило заведена аналитична отчетност по отделни видове дейности, без която не може да се определи каква част от печалбата е от дейност растениевъдство за непреработена растителна продукция и каква част е от облагаеми дейности, което пречи и за установяване на счетоводната и данъчна печалба за дейността, за която се претендира преотстъпване на корпоративен данък. Отделно от това, безспорно в процесните периоди не са отчитани приходи от финансирания, което покрива основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Макар да няма конкретни оплаквания в касационната жалба относно начина на формирането на данъчните основи за всеки от ревизираните периоди, касационната инстанция е длъжна да провери правилното прилагане на материалния закон при решаването на спора. Не е необходимо да бъдат преповтаряни фактическите и правни констатации на административния съд, който подробно е анализирал формирането на основата за всеки период. Следва да се отбележи само, че не е било спорно неотчитането от страна на ревизираното лице на приходи от финансирания; липсва документална обоснованост на част от декларираните разходи и не са били налице основания за преотстъпване на корпоративен данък, които обстоятелства за довели до определяне на данъчни основи, по-високи от декларираните от ревизираното лице. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е неоснователно поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,