Определение № 1276 от 05.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2112/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3193/16.02.2026 г., подадена от „Транс Ер“ ЕООД за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 384 от 10.02.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 190 от 22.07.2025 г. по в. ч. т. д. № 170/2025 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските. Молителят поддържа, че с посоченото определение съдът е пропуснал да се произнесе по искането му в отговора на частната касационна жалба за присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /1022, 58 евро/. Ответникът по молбата „Агракомерс“ ЕООД оспорва молбата като неоснователна. Поддържа възражения, че представеният от молителя договор за правна защита и съдействие не е подписан от управителя на „Транс Ер“ ЕООД и не удостоверява плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Излага доводи, че адвокатското възнаграждение от 2000 лв. е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата за допълване на определението, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, изхожда от надлежна страна и е депозирана в срок, поради което е процесуално недопустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Последователна е практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г. о., определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 1355/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г. о., определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 869/2022 г. на ВКС, I г. о. и др. С постановеното по настоящото дело определение № 384 от 10.02.2016 г., по повод подадената от „Агракомерс“ ЕООД частна касационна жалба, не е допуснато касационно обжалване на определение № 190 от 22.07.2025 г. по в. ч. т. д. № 170/2025 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна на определение № 202 от 27.05.2025 г. по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд е изменено решение № 65 от 24.03.2025 г. по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд в частта за разноските, като е отменено същото решение в частта, с която „Транс Ер“ ЕООД е осъдено да заплати на „Агракомерс“ ЕООД сумата над 1944 лв. до присъдения размер от 4544 лв. разноски за водене на производството по т. д. № 166/2024 г. на Великотърновски окръжен съд, сумата над 206,78 лв. до присъдената сума 5285, 80 лв. разноски по ч. т. д. № 146/ 2024 г. на Великотърновски окръжен съд за обезпечение на иска, както и разноски по връчване на покана за изпълнение чрез ЧСИ в размер на 546, 54 лв. Определението, с което настоящият състав на ВКС се е произнесъл по частната касационна жалба срещу определението на Великотърновски апелативен съд, е постановено в производство по обжалване на акт по чл. 248 ГПК. Съобразно горецитираната последователна практика на ВКС в това производство разноски не се дължат и не следва да се присъждат. Поради това с определението от 10.02.2026 г. настоящият състав не е присъждал разноски и не е налице основание определението да бъде допълвано по реда на чл. 248 ГПК. По изложените съображения молбата за допълване на определение № 384 от 10.02.2026 г. следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение